Има ли малки и големи хора (според повестта "Шинел")
Тези от нас, които имат прекалено ниско мнение за себе си и смятат, че животът на другите е по-ценен от техния собствен, накърняват своето собствено достойнство. А онези, които гледат на света от високо и отвръщат надменен поглед към “по-нискостоящите”, накърняват не само своето, но и чуждото достойнство. Според мен,и хората, смятащи се за “малки”, и тези, смятащи се за “големи”, са лишени от себеуважение. Човек притежава истинско достойнство тогава, когато гледа на другите като на равни нему. С това той остава верен на своята човешка същност
След всички направени разсъждения се питаме можем ли наистина да определим хората като “малки” и “големи”,И ако можем, кой преценява кои от нас са “големи” и кои “малки”? По този въпрос има множество гледни точки. И една оттях е на известният руски писател Николай Василиевич Гогол .Той разкрива в своята повест “Шинел” едни от най-значителните проблеми, пред които е изправено човечеството. В изобразения от автора свят всеки действа механично, изгубил своя човешки облик сред абсурдите на бюрократичния ред. Бюрократичната система е тази, която разделя хората на “малки” и “големи”. И дребните чиновници, и “важните лица” са марионетки в театъра на абсурда. Всеки заема определено място и изпълнява определената за него роля.
Според мен няма малки и големи хора.Всички сме еднакви,просто разбираме и усещапе нещата по различен начин И всички трябва да уважаваме и зачитаме достoйнството на другия,защото това ни прави истински хорa.
