Ивайло Петров - „Преди да се родя”
Героят на Ивайло Петров с жадни и любопитни очи ще опознава света и ще се сблъсква с противоречията му. Още в самото начало на повестта се „преоб¬ръщат” духовните ценности. Иронично е отношението на разказвача към баща и дядовци: „Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шест¬надесет години и два месеца.” Родовите ценности сякаш са разколебани. Авто¬рът се „вглежда” в миналото с духовни¬те ценности на настоящето. Живеещият в края на XX век има самочувствието на интелектуално превъзхождащ зависи¬мия от рода и традицията патриархален човек.
Според правилата на тогавашната етикеция, откупът, зестрата, пазарлъците решават съдбата на младоженците: „Бъ¬дещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непремен¬но да се харесат, тъй като бракът им би¬ваше предварително решен от техните родители.” Увлечени от своята алчност, сватовниците и сватбарите се озовават в комична ситуация - открадването по погрешка на майката, която с радост би останала в богатата къща: „Майка ми пог¬ледна през прозореца към широкия двор, напъстрен с кръстчета от кокоши крака, и тихо заплака за този двор, за голямата къ¬ща, за градината и за цялото село, в кое¬то можеше да живее отсега нататък. ”
В патриархалното общество се отделя особено внимание на ритуалите за до¬казване на честта и достойнството и на младите, и на старите от рода. Приятел¬ството и любовта не са движеща сила за съхранението на родовите ценности. Ня¬мат значение душевните терзания. Съм¬ненията, колебанията на тези, които започват нов живот, не вълнуват никого.
Личността в това общество се стреми да се изяви и да се докаже, но за осъ¬ществяване на себеизявата на героя са необходими освен желание, воля, твър¬дост и упоритост. Синът (героят - раз¬казвач) не следва примера на своя ба¬ща, останал верен на патриархалните за¬кони. Той се устремява към новия, мо¬дерен свят. Представителят на следва¬щото поколение се отделя от идилично-то родно село. Градът ще го приюти, а там патриархалните нрави са безвъзврат¬но загубени. В съвременните градски ус¬ловия човекът с променен поглед към света ще търси нов хоризонт за личностния си АЗ.
Разказвачът в повестта представя сце¬ни и картини, образи, като изразява' ироничното си отношение към тях. Пох¬ватите на ироничното, които писателят използва, са най-разнообразни. Главни¬ят е постоянното смесване на образи и представи от двата свята. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва до известна степен и носталгия заради безвъзвратно загубените родови ценнос¬ти. В новия си пристан героят не се чув¬ства сигурен и защитен от бурите на жи¬вота.
Иронията на автора се задълбочава. Тя прониква във всеки детайл от изобразе¬ния художествен свят. Езикът е наситен с иронични обрати. Просторечие съжи¬телства с абстрактни названия и поня¬тия от различни нива на словесното об¬щуване. Ироничният поглед на Ивайло Петров разкрива истината за чуждия му, див съвременен свят: „Разбира се, вре¬мето безпощадно променя всичко, проме¬ня традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвре¬менява. Сега например... Никой не краде вече моми посред бял ден, тази работа се смята за варварщина, каквато си е, пък и момите не чакат да ги крадат, сами оти¬ват, при когото си искат... И кражбите от частни лица се смятат за... предраз¬съдък. Крадат от държавата..., служат си с всевъзможни бумаги и много умело се изп¬лъзват от съдебните власти... ”
Ивайло Петров не бърза да обвинява и да отхвърля миналото: „Не, не бива да избързвам с предварителни заключения. ” Едва ли самият той е убеден в превъз¬ходството на новия начин на живот. Авторът провокира критично отношение към действителността. Крайните изводи са прибързани.
Иронията често се преплита с ностал¬гичен копнеж, за да бъдат определени онези далечни времена като „диви и чудесни”. Мечтае да се завърне в света на чистите детски образи, на светлите по¬риви: „Върнете ми моето детство, вър¬нете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страшни¬те пъдари, с тъмните нощи, пълни с караконджули и конекрадци!” Разказвачът не би могъл да се чувства щастлив сред ди¬вата власт на съвременната агресия.
Ироничният свят на Ивайло Петров в „Преди да се родя” е свят на разколеба¬ните ценности. Героят разказвач извървява дълъг път към себе си и преосмисля дълбоко истината за правото на избор на личността. Родът е началото, духов¬ният корен на човека, но личността е та¬зи, която трябва да избере как да живее в мир със себе си и със света.
