Речта на Странджата-слово за страданието и родолюбието
Повестта “Немили-недраги” е една от българските светини, защото Вазов, пресъздавайки живота на своите герои-хъшовете, разкрива най-светлото и най- достойното в българския национален характер от това време.Повестта не е просто разказ за жестоката участ на тези български герои.Произведението отвежда към високата цена, която народът ни е заплатил, за да живеем сега в свободна България.
Речта на Странджата е едно прочувствено слово за тежкото и безрадостно настояще на емигрантите в Румъния, за страданието и мъката, която цари в злощастната им участ.Хъшовете са направили своя достоен житейски избор с ясното съзнание, че в чуждата страна ще срещнат само пресрение и неразбиране.Това напомня и Знаменосе- цът с вдъхновената си реч, но не забравя да спомене и причината, която ги е накарала да тръгнат по жестокия път на саможертвата.Спомените и сънищата приемат един образ-България, мечтите им имат едно име-България.Родолюбието е тази всемогъща сила, която им вдъхва надежда и ги вдъхновява за нови битки.
Странджата осъзнава, че единствено родолюбието ще запази вярата в правотата на свещеното дело-свободата на милото отечество.
Още заглавието на повестта отвежда към страданието на емигрантите.Изразът ”немили-недраги”идва от тъмните векове на историческото ни минало и приляга като характеристика на живота на Вазовите герои.
Всичко в кръчмата на стария знаменосец е обикновено, както е било винаги.Време за обяд е и хъшовете идват, за да се нахранят и да разговарят за славните битки в миналото и проблемите на скъпото отечество.
Но под влияние на виното и емоциите, бушуващите в сърцата на разпалените подолюбци, назрява спор между Димитрото и Мравката.
Вазов умишлено включва този детаил в композицията на главата.На фона на разпрата ще се открои още повече словото на Странджата.
Знаменосецът е притеснен, защото сред гостите му се промъква разединението.
Странджата е много повече от добър поостарял хъш, който предлага на останалите своя дом, дава им храна и утеха.Той е техен духовен наставител.Затова се чувства длъжен да помири разпалените духове на своите гости.
Още в първите думи на Знаменосеца намира място определението “народен”.Преми- навайки през цялата повест, тази дума придобива ново, по-възторжено значение.Според хъшовете “народен” е всеки българин, който се е борил за свободата на родината и отдава целия си живот на тази свята кауза.”Народен” е всеки, който поставя родолюби- ето си пре страданието и мъката в чуждата страна.
Странджата започва прочувствената си и запомняща се реч с обръщението към хъшо- вете:”братя мили”.
Значението на тези топли думи и инверсията отвеждат към благородните чувства обхванали душата на стария знаменосец.Той признава, че възторженият вик: “Да живее!” му напомня, че има някой, който държи на него и му е дълбоко признателен за стореното добро.
В речта на Странджата са графично обособени три идейно-емоционални цялости- миналото, настоящето и бъдещето.Знаменосецът знае, че спомените за славните битки в полите на България ще облагородят и ще влеят жажда за борба в сърцата на страдал- ците.
Той се надява, че родолюбието ще победи мъченичеството и емигрантите отново ще прозрат силата на заветните за всеки българин думи : свобода и правда.
За хъшовете единствената цел е да изпълнят дълга си към родината, да устоят на дадената дума, че дори сега да се скитат отхвърлени, презрени, ”немили, клети, недраги” в Румъния, те ще се завърнат в отечеството, за да дадат живота си в името на освобождението.
