Ангелинка

Разказът “Ангелинка” отразява не ежедневието и бита на трудещите се български селяни, характерно за творчеството не Елин Пелин, а душевните преживявания на едно обикновено селско сираче по повод срещата му с идеала и първата му любов. Авторът умело улавя дванайсетгодишното момче в един много важен за него преходен момент, когато то преминава от детството в юношеството.

Момчето има голяма нужда от един светъл идеал за добро, красиво и любов, в какъвто се превръща за него непознатата “далечна роднина” леля Дъмша. Сирачето все още живее в детския приказен свят и изгражда образите на своя идеал и на първата си любов по един фантастичен, приказен начин, но все пак в сънищата си е голям човек и носи отговорност на нечий живот, което показва, че той иска и е готов да порасне.

В началото главният герой говори от името на всички деца, живеещи в къщата на леля Станка и предоставя образите на добрата им леля Дъмша. Леля Станка е много важна за децата, защото тя ги възпитава още от малки. Тя изгражда у тях образа на светлия идеал на леля Дъмша. Обикновената жена намира време да разказва с възхищение и “сърдечна радост “ за своята “сестрица” и успява да накара децата да почитат и уважават човек, който дори не познават. Така те, живеещи в приказния свят, си изграждат един фантастичен светъл образ за своя идеал: “далечна, всемогъща и нодостижима вълшебница”. Освен от приказките, образът й е взет и от религиозната образност: “прекрасен и усмихнат, обкръжен от светъл ореол”. Децата слагат на същия “слънчев трон” леля Дъмша, където са и “дядо Господ” и “пречистата света Богородица”. В съзнанието на децата “недостижимата вълшебница” е олицетворение на всичко добро и красиво, защото в приказките двете качества винаги вървят заедно. Тя е добра, което значи и че е красива и обратното. Всяко дете иска леля Дъмша да го обича повече от другите деца. Щом тя обича някого, значи той е добър и послушен. Нейната любов означава добродетелност. Дори в стремежа си за обич от нейна страна, децата стигат до крайности - да се бият .

В разказа за чудните планински нощи има кратко представяне на живота само на момчето. Читателят разбира, че то е доволно от живота си на пастирче и че често навлиза в света на мечтите, където са само той и предметът на първата му любов – Ангелинка. Детето е много емоционално, с нежно и добро сърце, с поетична душа и лесно в неговото съзнание изникват приказните образи. Емоциите му са провокирани от омайващите разкази на пастирите и от красивата горска природа и романтичната обстановка. Момчето навлиза в света на сънищата, където вижда образа на своята любима. Но той не е пълен, а само лицето й е разкрито: “ сияещо и усмихнато като на ангелчетата, изписани в черковата”. Нейният образ също е провокиран от религиозната образност. Той я вижда “мъничка, хвърчаща, прилична на някакво бяло врабчее”. Но в този свят на мечи, той вижда и себе си - юначен, силен, смел, какъвто иска да бъде. Момчето брани Ангелинка от “всичко зло”, от “огнения змей”, “развързва страшни магии” за да я защити и я покровителства. Чувства се горд и безстрашен в тази чудна страна.

Сирачето от дете се превръща в юноша и в този преходен за него момент има голяма необходимост от външна обич и топлота и ги получава от своя идеал – леля Дъмша. То вижда в представите си нейния образ и този на Ангелинка взет от приказките и от религиозната образност.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Veselin ( 2) на 14 Юли 2008
mn 6te mi pomogle za 7 klas mersi mn
ivelina ( 2) на 06 Май 2008
mn e qko ama ako moi da ka4ite transformira6tiq

sibel ( 6) на 05 Май 2008
4ovek bravo na tebe hubavo 4e si slojila tozi razkaz tuka mnogo mi pomogna MERSI