Речта на Странжата-страстен урок по родолюбие
Обречени на мизерно съществуване в негостоприемния румънски град Браила,Вазовите хъшове запазват в душите си най-достойния житейки избор-да се отдадат в името на свободна България.Лишени от дом и близки,обречени на мизерия,те оцеляват по силата на духовно братство помежду си,чрез възкресителна сила на спомените и мечтите,чрез спасителното родолюбие на по заможните от тях.В кръчмата на Знаменосеца презрените скиталци откриват дом,гладните-скромно препитание, обезверените-духовна упора.Странжата не е само благодетел,а обедителен и вдъхновител за страдалните поборници на българската свобода.Неговата патетична реч създава духовен портрет на хъша-неговото славно минало,вдъхнало на народа воля за свобода,на неговото страдално настояще-свята жертва пред олтара на отечеството,на мечтите му за нови подвизи и величава смърт под революционен флаг.Думите на Знаменосеца разкриват героизма,на който е способен българският характер,и учат на родолюбие.
Не случайно тази вдъхновяваща реч е произнесена точно от славния Знаменосец.Още в І глава на повестта Вазов пресъздава неговия образ като отличаващ се по външност и характер сред останалите хъшове. "Бледолик, болнав, сух като скелет човек."-с това изречение Вазов описва физическия облик на Странджата.Това описание на външния му вид поражда усещане,че този човек е пожертвал младостта, здравето и силите си за една велика цел,а пламтящият му поглед,който силно контрастира на телесната му немощ,открито говори за неугасимата му духовна сила и енергия.С описанието на обстановката в кръчмата се загатва битовата мизерия,в която живее героят.Но няколкото картини, пресъздаващи незабравимите храбри боеве на четите в България,както и темата на интересния разговор, който водят хъшовете,разкриват славното минало на Знаменосеца.
Благороден и себеотрицателен,Странджата се стреми винаги да помага на другарите си.Неговата малка и опустошена кръчма се е превърнала техен дом.Освен че им дава подслон стария хъш умее да ги помирява,да им вдъхва кураж,припомняйки им славното минало,идеялите и революционните стремежи.Неговата нравствена сила,овладяност и мъжествена гордост дават смелост на отчаяните хъшове.
Знаменосеца естествено започва своето слово,усещайки назрялата необходимост от него,свързва го с парещите проблеми на хъшовското всекидневие.Обръщението "братя",с което започва речта му и се повтаря многократно в нея,е доказатенство за искреност и любов,то предразполага разпалените поборци към доверие.Предизвиква вниманието на думите на говорещия,в които ще се огледат самите те. Странджата умело връща вярата им в собственото им достойнство:"Нашите славни битки в отечеството България ги помни народът...Те разбуниха народа и вляха в сърцето му желание за сводода и правда"Тази истина разкрива общия идеал-живот,отдаден,в служба на родината.Омразата към робството и жаждатата за свобода са принудили героите да напуснат родната земя,близки и роднини,и да заживеят в усещане за самота и ненужност.Те наистина са "немили" и "недраги" в студената и негостоприемна румънска земя,измъчвани от носталгия по отечеството и копнеж за славното минало.Но онова,което ги крепи,е идеалът им за свобода.А Странджата утвърждава категорично:"Ние поне сме свободни.Ако имаме свобода имаме всичко.Не трябва да се отчайваме".Стария хъш изразява общата готовност за съдбата в името на националната независимост да се следва докрай:"Можем още дълго време да страдаме,може още много да чакаме,да гинем и да умираме по влашките полета,но няма нищо. Народ без жертви не е народ.България има цял народ от роби,нека има и няколко мъченици днес...". Мъжествено овладяната болка,самосъзнание за достойно избрания път,горещата любов към поробените събратя звучат в тези думи.Те разкриват героизма,на който е способен българина и така очертава една оптимистична перспектива за историческото ни развитие.Свободата не е химера,щом съществуват хора, способни да пренебрегнат личните си егоистични стремежи в името на благото и готови да преглътнат униженията и гаврата с човешкото си достойнство,но да съхранят патриотичните си стремежи.
В речта на Странджата са използвани много риторични въпроси("Кой ни зачита?Кой ни признава?"), обръщения("братя") и възклицания("Ах,братя мили!"),те разкриват емоционалното напрежение и вълнение,обзело хъшовете,когато се говори за техните съкровени пориви и идеали.Странджата връща самочувствието,вярата им,че скоро родината отново ще се нуждае от тях.Всички герои имат една обща мечта-да умрат със слава в борбата за свобода("Умри за България...").Призивът "свобода или смърт" определя смисъла на тяхното съществуване и ги приобщава към оная плеяда исторически личности, пожертвали живота си за свободата на отечеството.Думите на стария хъш се превръщат в патетична възхвала на патриотичния подвиг,разкриват бутраската романтика на епохата.
Речта на Странджата не би имала такава въздействаща сила,ако Вазов не бе представил реакцията на присъстващите след мъдрото слово.Хъщовете вече са други хора.Няма и следа от гнева,грубостта, озлобението.Речта на стария хъш е припомнила на тези страдалци техния дълг.Знаменосецът е постигнал най-важното-обединил хъшовете,върнал е самочувствието им.
Картината на опиянението е видяна през очите на Бръчков.Тази вечер е знаменита за младия човек. Очарован е,щастлив е,че съдбата му е дала възможност да попадне в този свят на "висши същества". Бръчков спонтанно изразява чувствата си и приковава всички погледи към себе си.Ентусиазирано го посрещат хъшовете,защото в негово лице виждат поколението,което ще продължи започнатата от тях борба за свобода и така жертвите им няма да са напразни:"Да живей българската младеж!".
Връщат се у хъшовете оптимизмът,вярата,желанието за живот.Ражда се напълно естествено песента.Чрез нея героите отново се пренасят мислено на Балканите,към славния спомен,към красивите мечти.Възрожденската им песен се разнася на далеч,но патриотичните стремежи на тези доблестни мъже остават необясними за румънците.Те неразбираемо наблюдават емигрантите и заявяват: "Булгари беци!-А това значеше:пияни българи".
Речта на Странджата илюстрира,че родолюбието е хуманизъм,идеализъм,себеотрицание,стоизъм, оптимизъм и свободолюбие.Дали ние се ръководим от тези ценности в съвремието ни?Да,ако сме щастливи,и не,ако чувстваме житейска неудовлетвореност.А може би е важно да осъзнаем,че родолюбието е необходимо за духовното ни равновесие и залог за национално и личностно преуспяване.
