Одата "Опълченците на Шипка"-Защита на националното достойнство
Одата "Опълченците на Шипка",с която завършва поетичният цикъл "Епопея на забравените" разкрива авторовата позиция да отстоява националните ценности.Чрез експресивното слово на одата творецът опонира на онези,които клеветят българската история.Вазов възхвалява подвига на опълченците и превръща героичното им дело в убедителен,незабравим пример,защитаващ националното достойнство.
Творбата има стройна и ясна триделна композиция.Първата част може да бъде определена като встъпителна като лирически увод.Следва централната част,в която е пресъздадена картината на епическите боеве на връх Шипка,а третата част състояща се от четиристишие има ролята на заключение.
В лирическият увод чрез принципа "теза-антитеза"становището на лирическият говорител за родната история е противопоставено на възгледите на онези,които се срамуват от българското минало. Първите тринадесет стиха чертаят мрачното минало.За драматичното им звучене важна роля има анафоричното повторение на думата"нека" и синтактичният строеж-съчинително свързаните изречения,чрез които се наслояват все нови и нови,справедливи и несправедливи упреци срещу българите. Лирическият Аз не крие,че има моменти от българската история,които предизвикват срам и неудобство("Беласица стара и новий Батак"):
................................................................
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека...
Изграждайки опозицията "срам-слава",лирическият увод на Вазовата ода защитава националното достойнство в полемиката с клеветници и родоотстъпници,лишени от сетива за посланията от миналото.Лирическият говорител не приема чуждата оценка ,че миналото ни е само низ от срамни и позорни събития.Той посочва че в нашето "недавно"има едно голямо събитие ,което е извор на национална гордост и самочувстие- отбраната на Шипка. Величието на подвига се внушава по силно с оценъчните епитети "ново", "славно", "силни", "големи", "чутовен", "безсмъртен", "огромен", "безгранично". Името на върха не е назовано ,а е осмислено като символ на национална чест:"има едно име, що вечно живей // и в нашта исторйя кат легенда грей,"Сравнението с Термопилите издига събитието до най-мащабните прояви на героизъм в историята на човечествотоНеувяхващата славата на този патриотичен подвиг категорично доказва,че клеветите спрямо българското са неверни.
Същинската част на одата е доказателство на авторовата позиция,изразена в лирическият увод.Тя е ярка илюстрация за преливането на реални факти в хода на битката.Вазов започва изображението от третия-решителен ден на сражението,когато залогът-свобода или смърт,превръща младите дружини в каменна стена срещу свирепото враждебно нападение.Точно в тази част обаче конкретността отстъпва място на драматичните батални сцени,на грандиозни картини и запомнящи се образи.За да внуши противопоставянето в моралните характеристики на героите,поетът използва разнообразни и типично одаически художествени похвати. Сравнява защитниците на върха с лъвове,с "шъпа спартанци под сганта на Ксеркса",метонимично ги обвързва с високото пространство,охарактеризира ги с много епитети: "млади","горди","юнашки", "железни",за да подчертае тяхната твърдост,надхвърляща границите на човешкото.
Турските атаки са представени като буря.Османската армия метафорично е оприличена на водна стихия"талази идват","вълните намират канари тогаз","вълни по-нови от орди дивашки".На фона на тази неудържима стихийност,устойчевостта на опълченците изглежда още по-необикновена.Ордите са характеризирани само с отрицателни епитети("бесни","душмански"),а сравнението "идват като тигри,бегат като овци" подкрепя идеята ,че силата произтича не от многобройността,а от моралната твърдост на войските.Осъзнатото чувство на дълг и отговотност пред отечеството "България нази гледа..."ръководи опълченците и в кулминационния миг на боя,когато оръжията свършат,"но волите траят".Върхът продължава да се брани и живи,и мъртви се вдигат ,за да вземат участие в този съдбоносен момент от битката.Реалното и баладното се преплитат,за да се открои още веднъж патриотичната саможертва.
И тъкмо когато "ще падне заветния хълм",най-неочаквано идва помощ,моралното надмощие е увенчано и с физическа победа,но одата не разказва за нея.Утвърдена е тезата на лирическият говорител, че в историята ни има едно събитие ,което с основание "разтупва нашите гърди и в нас чувствата силни, големи плоди".
В заключителното четиристишие на одата времето е различно.Епичният бой е в миналото,но и в настоящето,в което с всяка буря в Балкана се събужда спомена за славата му "дивна" и я трепраща напред към вечността.С подвига на "тоз ден бурен" към безсмъртието се отправя легендата пример за непоколебима вяра и гордост.Тя е нужна,защото в нея е разкрита същността на народа ни.
Национална чест и достойство!Какво е народ без достойство,без национално самочувствие-роб на другите,предател на себе си,обезличен и потъпкан.Който загуби честта и достойнството си,той загубва и човешката си същност.Това звучи страшно!Но всеки българин може с гордост да носи своето име,защото е потомък на такива славни герои като опълченците на Шипка.Възторжената ода на Вазов ще предава на поколенията спомена за чутовния на шепата храбреци,на които България дължи своето днес и върху чийто достоен пример ще гради своето утре.
