Хъшовете – герои и мъченици
Техният живот е тежък, живот - страдалчески. В името на свободата на Родината те са избрали участта на мъченици. Но в същия момент те са герои, защото в душите им продължава да гори пламъкът на патриотизма и жертвоготовността.
Още в началото на повестта чрез описанието на декемврийската нощ авторът ни насочва към настроението на своите герои. Пейзажното описание е в хармония с тягостните преживявания на героите далеч от родината.Разкриват се отчуждението, студенината и неразбирането, на което се натъкват емигрантите . Контрастът между техния живот и живота в “ хубавия румънски град “ подчертава жалкото им съществуване . Те са неразбрани и пренебрегнати от румънското общество и живеят като в пустиня. Бъдещето им е несигурно и неясно. “Какво ще правят в тая чужда страна? “.
Водени от носталгията по родината хъшовете изграждат свой свят, изпълнен със спомени и мечти за България. Във всяко кафене, лавка и кръчма се четат гръмки надписи: “ Български лев “, “ Филип Тотю храбрий и Български воевода, Свободна България!!! “. Те са израз на патриотичните им чувства ,въплъщават борческите нагласи на родолюбивите хъшове. След описанието на множеството кръчми, кафенета и лавки се откроява една , чието прозорче “ още светеше в нощта “. Тя носи надписа “ Народна кръчма на Знаменосецът “.Описана е като “ една дълбока изба “ и “ подземие “. Обстановката вътре: “ опушена и полуразбита лампа “, “ задушлив въздух “, “ кисели изпарения “ подчертават оскъдицата ,мизерията и създават точна представа за тежкия живот, който водят хъшовете. Гостоприемна кръчма на Странджата е като спасителен бряг ,там те се събират, за да разкажат историите си, да изразят своите копнежи за бъдещето , да си припомнят славното минало. Заедно с описанието на обстановката Вазов ни представя и образите на посетителите. Макар и различни техните физически портрети съдържат едни и същи детайли: “ жълт “, “ сух “, “ болнав “. Прави впечатление всеобщата умора, отпадналост, преждевременно остаряване .Облеклото им разкрива крайна бедност. Тежкият живот, който водят, е сложил отпечатък върху лицата им. Всеки утрешен ден за хъшовете е една нова борба с живота. Те са измъчени от бедността и глада, който е по-страшен от битките в Балкана. . Принудителното бездействие също е израз на хъшовското страдание. Животът, който водят, е различен от техните мечти и идеали. Те с болка се питат: “ Докога ще продължава това съществувание? “
Образът на България е сравнен с красотата и обаянието на любимата. Възклицанието “ Как е близо и как е далеко! “ е израз на тяхната носталгия. Обръщението: “ О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно! “ звучи като вопъл. За свободата на Родината те са готови да се бият и умрат. Хъшовете ясно осъзнават, че пътят на свободата минава през страданието. Духовната сила на борците най-силно е изразена в думите на Странджата: “ Хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. “ Страдалческият живот не заличава в душите им желанието да бъдат свободни, патриотизма и жертвоготовността .
Революционният дух все още гори в сърцата им. Съдбата на България присъства винаги в разговорите на емигрантите. Тя живее в сърцата им. Изпълва мислите и мечтите им. Най-голямата награда за техните страдания ще бъде освобождението на България. Хъшовете гордо понасят лишенията и трудностите, защото осъзнават, че “ народ без жертви не е народ ... България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес “. Истинското щастие за тях е да загинат със слава и в борба.Жаждата за решителна битка и готовноста да изгорят в нейния огън ги прави герои .В съдбовния час жертвената любов ще превърне тези страдалци в истински юнаци,способни на велик подвиг и славна смърт.Хипербулата,,ненараними'', ,,неумирающи'', нечовешки сили'' използвана, когато Вазов описва битката при Гредетин подчертава безумната смелост на хъшовете.Нищо не може да спре тези,, левове''в победния им марш.
Разкривайки тежкия живот на прокудените в чужбина борци, авторът възвеличава техния героизъм – готовността им да продължат делото за освобождението на Родината. В повестта “ Немили-недраги “ Иван Вазов напомня какво дължим на знайните и незнайни борци, пожертвали себе си в името на свободата на Отечеството. Тези борци са мъченици в подвига и герои в мъченичеството.
