Образът на чорбаджи Нено в І гл. на повестта „Мамино детенце“
Портретното описание на бащата-Нено-е представено като „физическа карикатура“. Гротесткото описание на външността на Нено,дава ясна представа за човек, който властва в един град, за неговата житейска философия, за методите му на възпитание.А когато говорим за портрета, винаги го свързваме с характера и за да се изгради сполучлив портрет, е необходимо да се разкрият не само най-ярките видими физически черти,но и всичко онова, което ни дава прадстава за душевния му свят.
Повестта започва с картина на казанлъшките момичета,които събират трендафила,пеят ,подскачат и се смеят доволни от своя труд.Така се внушава идеята,че трудът прави човека красив и го кара да се чувства пълноценен.На фона на тази картина е представен един друг свят на тишина и сенки-домът на чорбаджи Нено. .Двете картини са контрастни.Едната е изпълнена със светлина,кипящ живот,с радостен труд и весели песни , а в другата се налагат сенки,бездействие и неприятни звуци от хъркането на героя, отдал се на блаженна дрямка облечен като за празник.Дрехите му подсказват претенции за авторитет и превъзходство над другите. Материята и цветът на облеклото внушават мисълта , че героят няма намерение да се труди. .Чрез контраста между атмосферата в казънлъшките градини и Неновия дом автора отвежда читателя към извода за дълбоката пропаст между живот-дрямка на чорбаджиите и отрудения живот на обикновените хора.Чорбаджията живее далеч от тревогите и радостите на народа.За да създаде отрицателно отношение към образа на Нено, авторът използва карикатура,сатира и гротеска при потретното описание на чрбаджията.Чрез неговия образ Каравелов разкрива човешките пороци ,недъзи и паразитния непълноценен живот на чорбаджииите.Карикатурно-гротесното сравнение използвано в потретa създава представа за чревоугодничество,бездействие и бездуховност.Тялото на Нено е сравнено с две либеници,които не правят нищо друго освен че седят.Причастието „седели“,употребено три пъти в описанието на героя създава впечатление за неподвижност ,мързел,живот лишен от движение,затова е представен като тяло,а не като личност..Караверов насочва вниманието на читателите най-напред към дебелото ,безформено тяло на Нено,а не към лицето му,защото начина му на живот е продиктуван от телесните,а не от духовни потребности.Неновото лице е нарисувано с помощта на грозни,отблъскващи предмети: устата му прилича на дупка,ушите и носът са сравнени с подлоги.Очите му са представени като „черни точки“ чрез литота,като така се внушава духовната бедност на героя.Неновите очи са безжизнени ,безизразни,както душата му е погубена от празния начин на живот.Тя може да се развълнува само от звъна на заграбените грошове,от изстудената гюловица и дебелата сянка.Героят е толкова дебел , че не може да диша нормално.Затрудненото дишане е следствие от липста на активен труд и влечение към удоволствията.Портретът на Нено се допълва чрез речевата характеристика.С усилие господарят контактува със света около себе си.Речта му е бедна, не говори човешки, а заповядва,затова множествените глаголи авторът използва в повелително наклонение: “иди”,”гледай”,“удряй” и други.Поведението му е високомерно,в диалога м/у чорбаджията и слугата преобладават груби фрази.Нено има господарско самочуствие,сперед него щом има власт и пари,може да се разпорежда с чуждите съдби. Отношението му към работниците е безцеремонно: “Удряй !Тия хора нямат ни срам,ни очи”.В изкривения морален свят на Нено единствено парите са достойни за уважение.
В леността си Нено няма време дори за собствения си син, затова поверява възпитанието и грижите на слугата Иван.Бащата е изгубил авторитет пред сина си ,служи с примамки,лъжи и материални награди “Кажи му,че съм хванал пиле”,за да наложи волята си.Чорбаджията не изгражда добродетели у сина си , защото сам не ги притежава.. Не го учи на труд, а му създава лъжовно усещане за превъзходство.За малодушието на Нено говори и отношението му към неговата половинка,за да не наруши илюзорния си свят на "тишина и спокойствие",той се оставя да бъде манипулиран от властолюбивата си жена..Жизнената му максима "ако е живот да бъде живот,ако е дрямка да бъде дрямка" му прече да осъзнае ,че се е превърнал в роб на своята съпруга.
Портретната характеристика на Нено заема определено място в повестта.Това не е самоцелно описание на героя,а част от бита на един народ.Изобличавайки пороците на чорбаджията,Л.Каравелов защитава българския дух,цености и добродетели.
