Пушкин "Изгореното Писмо"
О, как отлагах аз, о, как душата страда,
преди на огъня мечтите да даде!
Но край! Гори, писмо, гори – часът дойде!
Готов съм вече аз – сърцето ми е камък.
И твоите листове ще лумнат в алчен пламък. . .
Минута!. . . Пламнаха! Горят – с дима над тях
летят молбите ми, превърнали се в прах.
О, пръстен верен, ти стопи се в мигновение –
печатът восъчен кипи. . . О, провидение!
Изгасна! Сгърчени са черните листа –
заветните черти белеят в пепелта. . .
Сърцето ми се сви, изтръпна. Пепел мила,
отрада тлееща в съдбата ми унила,
навеки остани в разбитото сърце…
