Ангелинка - спомен за първата любов
Разказът на Елин Пелин Ангелика е прекарасен поетичен спомен за преживяно събитие,свързано с един от най-важните моменти от живота на човек - първите трепети на любовта.Авторът представя света на героя с много разбиране,защото споменът за първата любов остава за дълго време в сърцата на всички хора.Ангелинка е посвтен на мечтите,които се раждат в една самотна душа. Семейството на леля Станка е обикновено селско семейство.Лелята има далечна роднина в София - леля Дъмша,коята има дъщеря на име Ангелинка.Именно тя е момичето, в което се влюбва героят на произведението.Жизнерадостният характер на леля Станка проличава,когато пристига писмо от Дъмша,че тя и дъщеря й ще посетят семейството на Станка.Най-драматичният момент в произведението е мъката на момчето, когато осъзнава,че са го забравили в писмото.Описанието на леля Дъмша е направено от писателя с чувство за хумор, но и възвеличаващо нейните идеали.Ангелинка е описана от автора като кротко и добро русокосо създание.Момчето се влюбва в нея и дълго време порасналият вече разказвач не може да забрави първата си любов - Ангелинка. В семейството на леля Станка наред с другите деца живее и работи едно дванадесетгодишно момче,останало сираче.В дома оценките и представите на децата се оформят чрез разказите на Станка за леля Дъмша.Децата си я представят като светица , която държи сметка за всички добри и лоши постъпки на децата. Няма ден, в който да не се спомене името Дъмша. Роднината на Станка има дъщеря на име Ангелинка.Името й буди затаена завист в сърцата на децата,защото се споменава винаги,когато се отрони и името на майка й.Мъничкото момиченце е представено от автора като добро,миловидно и хубаво дете,така че читателят да си изгради представа за нея като красиво момиче и да добие добро мнение за нея. Именно Ангелинка е момичето ,в което се влюбва за първи път безименният герой в разказа.През нощите,прекарани в планината , момчето не мисли за нищо друго освен за Ангелинка.Под белите звезди на небесния купол той се пренася в света на фантазиите,където стои неговата царица.Той си я представя мъничка,прилична на някакво бяло врабче,с лице,сияещо и усмихнато като на ангелчетата.За него тя е царица на фантазиите.В света му Ангелинка бива спасявана от него и се обичат с цялото си сърце. Жизнерадотсният характер на лелята на децата личи,когато пристига писмо от Дъмша,че тя и дъщеря й ще ги посетят на Възнесение.За съжаление,момчето не изпитва същите весели чувства,както всички в къщата.То е много натъжено и огорчено от писмото,защото накрая има много здраве на всички поименно освен на него.Всички надежди,че е нужен някому и че някой го обича, сякаш изчезват за един миг.Нещастни сълзи напират в душата му.Той ги пролива пред магарето в обора.Чувства се още по-нещастен,когато се сеща,че на Възнесение ще бъде в планината и няма да може да види Ангелинка и леля Дъмша.Това е един от най-затрогващите моменти в разказа.Чрез него Елин Пелин ни кара да съчувстваме на героя и ни става тъжно за него.Той е толкова влюбен в дъщерята на Дъмша,а дори няма да може да я зърне. В деня на заминаването си към планината,мъката на момчето не остава за дълго скрита.Тя се изразява в хиляди безпомощни сълзи,проляти пред леля Станка.Тук авторът се опитва да приповдигне настроението на читателя - момчето заплаква като момиче.Макар и моментът да не е за смях,читателят се ободрява чрез използваната ирония. Човешката нежност и разбиране от страна на леля Станка в този момент от разказа са наистина затрогващи.Ние все повече се впечатляваме от постъпките й:Забравих да ти кажа.Утре рано да си дойдеш.Тя го прекръства,помилва го с коравата си ръка и след моментите на тъга и мъка момчето тръгва успокоено и изпъленено с надежди. Елин Пелин ни подготвя за кулминацията (срещата на момчето с Ангелинка и леля Дъмша) чрез нарастващото в героя емоционално напрежение.Слизайки от планината в утрото на Възнесение,разказвачът бере още росната иглика и не мисли за нищо друго освен за своята любима.Бърза,защото час по-скоро иска да я види. Когато момчето пристига пред къщата,то няма сили да влезе вътре,защото се вълува прекалено много.Краката и ръцете му дори треперят. Пристъпвайки прага на дома си,първото нещо,което изпитва е силно разочарование от външния вид на леля Дъмша:на главата й стои смачкана черна шапка,украсена с две избелели рози,до които стърчат две проскубани щраусови пера.Тя е сравнена от писателя с черна пеперуда.Има голямо мъхнесто разстояние между носа и устата,редки дълги косми по брадата,има вежди ,паднали отстрани.Тя говори гръмко и от устата й се показват два зеленясали зъба.Описанието й е направено основно с помощта на иронията и сравненията.Над физическата красота на Дъмша предобладава нравствената.Още от първия поглед личи добротата й.Погледът й е изпълнен с обич и простодушие.Именно тези качества карат дванадесетгодишното момче да целуне жилестата й ръка смирено и страхопочитателно. Ангелинка е сравнена със слънчево петно,стоящо по средата на стаята.Образът й надминава всички мисли и фантазии на момчето.В нея няма нищо земно.Със себе си момичето носи полъха на живата красота.Тя притежава ангелска чистота. Цветята,които носи пастирчето,започват да падат от разтрепераните му ръце.Тогава Ангелинка възкликва:Колко цветя!Колко цветя!Цветята са най-изразителният начин за показване на чувствата.Ето защо момчето дава всичките на първата си любов - Ангелинка. Напрежението в душата на героя достига своя връх и той не издържа повече в стаята.Избягва при овцете.Сърцето му преживява твърде много щастие и вълнение наведнъж.Но образът на Ангелинка остава за дълго в него и му навява стотици прекрасни спомени. Разказът Ангелинка е посветен на тези,които изпитват същото,което и основният герой.Този свят е дълбоко свързан с най-великото чувство,което всеки човек изпитва,но не всеки може да забрави.Именно любовта става причината за сбъдването на най-красивите мечти на хората и ги кара да бъдат по-добри,по-човечни и щедри.Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
|
|
6) на 12 Май 2008
422)