"Моята история за освобождението''
Цели пет века народатни се бори за своята свобода!
От началото на 19век до освобождението през 1878година започват промени в стопанския,социалния и духовен живот на българският народ.
Възрожденските процеси навлизат в политическите борби на Българският народ с етапа на организираното националноосвободително движение. Неговото начло е свързано с името на Г.Раковски,който пръв започва да изработва планове за освобождението на България,чрез всвенародно въстание.
В резултат на дейностите на Л.Каравелов и Васил Левски започва и същинската част на Българската национална революция.Създават се Българският революционен централен комитет(БРЦК) и Вътрешната революционна организация(ВРО). Вследствие обаче на провала на ВРО в Арабаконашката акция(12 февруари 1872г) и залавянето и гибелта на Апостола(6 февруари 1873г) революционната организация изпада в криза.В началото на 1885год Любен Каравелов се оттегля от активна политическа дейност,а важна роля в живота на революционната емиграция започва да играе Христо Ботев.В този момент политическата ситуация на Балканите запоява бързо да св променя.
От 1875-1878год.Източният въпрос навлиза в нова критична фаза - така наречената Източна криза.
При тази ситуация революционно настроената емиграция в Румъния преценява, че съществуват благоприятни предпоставки за организиране на''всеобщо въстаное" и в Българско.Във вестник"Знаме'' Христо Боъев пише '' ... сега е най-сгодно да покажем на света,че и ний сме достойни за свобода ... '' .
На 12 август 1875год по инициятива на Хр.Ботев и Стефан Стамболов е свикано поредното комитетцко събрание още през месец септември.
Но времето за подготовка за замисленото всенародно въстание се оказва крайно недостатъчно,а повечето от предвидените в предварителния план на БРК инициативи остават нереакизирани.Та на уречения ден 16 срешу 17 септември 1875год,опит за въстание е направен само в районите на Стара Загора,село Черна вода,Русенско и в Шуменско.
В продължение на две години има поредица други въстания в различно райони на България,но нито едно от тях не успява да вдигне народа срещу турското управление.Но през 1878год се организира Априлско въстание,което има голямо значение за българската история.То редикализира до краен предел българо-турските отношения и показва неизбежнаста на българското освобождание от Османската власт. Благодарение на него българският въпрос се очертава като основен в Източната криза.Жестокото му потушаване спечелва денократична общественост.
Постепенно под натиска на общественото мнение правителството на Великите сили са принудени да се намесят активно за намиране на благоприятен за българите изход от поредната Балканска криза.Първоначално това се изразява в организирането на Цариградската посланническа конференция(декември1876-януари1877г),а след нейния провал- и в обявяването на Руско-турската война от 1877-1878год.
Освобождението е нещо ценно,особено за моя народ.След петстотин години робство идва края на мъките и страданията.И можеби едно по-добро бъдеще за България.
