Алеко Константинов - "До Чикаго и назад"
Бедността остава вечен спътник на Алеко. "Аз и пари са две субстанции, осъдени на вечна раздяла" - с горчива ирония говори за себе си той. Чувствителен, нежен по сърце горд по дух, поетът мъчително понася мизерията, семейннте нещастия гоненията на стамболовистите.
Алековото творчество е дело на оригинален и темпераментен художник, кръвно свързан с проблемите на своето време и заинтересован от разрешението им в полза на народа. Пътеписите, фейлетоните и “Бай Ганьо” представляват най-ценното от литературното наследство на писател. Героите на Алеко Конотантинов са предприемачи, административни чиновници, политически лидери, воени, редактори и журналисти. В тях открива едни и същи груби материални интереси, кариеристични страсти, проява на долни инстинкти, едно и също бесрамно демонстриране на пълна нравствена и гражданска деградация. Алеко изповядва високи човешки идеали и граждански принципи за чест и човешко достойнство. Тях авторът противопоставя на своето време с дълбокото убеждение, че литературата е поприще, където трябза да се воюва.
Аналитичният ум, тънката прозорливост и наблюдателност, умението на Алеко да проникне в същността на социалния живот на обществото, са разкрити в едно от най-популярните му произведения "До Чикаго и назад". Пътеписът е ярка изява на новата духовна потребност на българския писател за изразяване на собствени преживявания, за простор на личното и индивидуално-неповторимото. ”До Чикаго и назад” е творба, която по думите на Милена Цанева "еманципира ролята на разказвача". В пътеписа отношението на писателя-реалист варира от възхищение и удивление пред грандиозната красота на Ниагара и постиженията на цивилизацията до чувството на страх за съдбата на човека в това общество. Своеобразно се преплитат традиционно и ново като изходна точка и поглед към света, проявяват се нови аспекти на патриотизма-съчетание от любов и критичност, от съчувствие, разбиране и трезва оценка.
Проблемното богатство на "До Чикаго и назад" е съсрсдоточено около отношението на Алеко към западната цивилизация и техническия прогрес. В този смисъл възлови моменти в пътеписа са известнйят разговор с Недялкович, "описанията" на чикагските кланици, на зданието на Круп, на американските полицаи и т. н. Говорейки за всесилния ”златен телец”, който се разпорежда с честа, нравите и щастието на американеца, Константинов разкрива лъжата за прословутата американска демокрация, където "парица е царица, както кажу у нас". Разговорът със сърбина Неделкович разкрива обществена атмосвера, в която” кой има най-висше злато, он има най-висше силе". 3а да си обясним цялото сложно отношение на Алеко към тази действйтелност, трябва да не забравяме неговия темперамент и душевна нагласа,цялата му същност на интелигент-демократ от първото поколение следосвобожденски интелигенти.
Пътуването на Алеко през океана е пътуване към общочовешките ценности, към същиостта на човешкото сществуване, към призванието на човека в обществото и връзките му с природата. Мирът и войната, природата и индустриалната цивилизация, личността и машината за долари, диктатурата като политическо насилие, като невидима икономическа обвързаност и зависимост са размислите, които авторът на пътните бележки ”До Чикаго и назад" ни предлага като читатели.
"Антиописателната" тенденция в пътеписа намира израз в своеобразната субективна селекцея на фактите и новото отношение към тях. Писателят е стъписан и отблъснат от "желязната студенина" на американците "тези загрижени физиономии, онези немн уста, лишени вече от способността да изразяват усмивка". Той е възмутен от англичаните, които хвърлят монети на уличните деца, за да наблюдават жестоката борба помежду им. Автор-разказвач и читател-слушател са поставени в единно худодожествено пространство, непознато в българската пътеписна литература преди Алеко. Родината, нашето, ние, започва със сравнения/"Та си спомних нашите полицейски!. . . / и стига до политически алюзии и аналогии /"Боже, какъв ли патриотизъм би развили у нас тези цепеници!. . . "/. Лю6ознателността, интересът, а не преклонението пред чуждото, ръководят Алеко в отношението му към света. Той успява да съизмери родината с чуждото и по този начин да установи критериите си за обществен и технически прогрес, за култура, демокрация, хуманност. В негови ръце пътеписте не само информативен и описателен жанр, но и произведение с ярко социално звучене.
Човекът в Новия свят, такъв, какъвто го вижда авторът, буди тревога в душата на Алеко, предизвиква нееднозначни чувства и оценки. Новият свят учудва писателя с техническите си завоевания, с мащабността и динамиката си, с блясъка и великолепието си. В основата на всички тези постижения лежи човешкият прогрес. Но както доказват наблюденията на писателя, ръстът на прогреса и ръстът на нравствеността понякога чувствлтелно се разминават. И техническият прогрес без добро и без нравственост може да се превърне в проклятие за хората. В пътеписа"До Чикаго и пазад" Аеко осмисля проблема за цената на прогреса-унищожената природа, невротизираните хора, автоматизирането на човешката личност, моралната деградация на обществото.
sega6nite u4enici ne sme ot nai umnite..izpolzvaite po prosti dumi
