Египетските пирамиди
Заради тяхното могъщество: “Планини от камък, поставени върху планини от камък”, казва Филон.
Заради тяхното великолепие: “Безполезна суета на фараоните, която струвала невъобразима сума пари”, казва Плиний.
Заради тяхното величие: “Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена”, казва Гьоте.
Заради тяхната старост: “Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите”, казва една арабска поговорка.
И заради качествата, които не притежават: “Поради местоположението си пирамидите поглъщат своята сянка, така че не я виждаме”, казва Хигин, а по-късно и Касиодор.
Някои от пирамидите са били победени от разрушителното влияние на времето, други са потънали в морето от пустинен пясък. Те се издигат върху гола скалиста височина, която отделя долината на животворния Нил от мъртвата пустиня, и са строени в една редица от почти сто километра от Кайро до Илахун.
Не всички пирамиди обаче притежават правилна форма. Най-древната им разновидност е “стъпаловидната пирамида” край Саккара, която фараонът Джосер е поръчал да му построят. Размерите й са внушителни: основата е правоъгълна, 125х115 метра, висока е около 60 метра, а възрастта й е на 4600 до 4800 години.
Освен другите стъпаловидни пирамиди, повечето недовършени, има още една необикновена пирамида край Дашур. Стените й образуват чупка и изглежда така, сякаш нейните строители отначало са мислели да я направят много по-висока, но после, едва завършили долната третина, решили да съкратят срока за завършването й с накакви си десетина години. И с това разнообразието в египетските пирамиди се изчерпва, а тези, които се числят към чудесата на света, са правилни четиристранни пирамиди с квадратна основа и си приличат като две капки вода.
Филон пише за “пирамидите край Мемфис”, повечето автори говорят за пирамидите въобще, малцина от тях за трите пирамиди край Гиза, а най-придирчивите признават за световно чудо само “Гигантската Хеопсова пирамида”. Тя е със стотина години по-млада от Джосеровата, т.е. датира от началото на XXVI в. пр. н. е., но иначе я превъзхожда по всичко. От подножието до върха тази каменна грамада възлиза на 137,3 метра. Първоначално е била с десетина метра по-висока, но неизвестно кога върхът й паднал и днес вместо него има площадка, на която през Втората световна война била разположена британска противосамолетна наблюдателница. Страната на квадратната й основа е дълга 230,4 метра; отначало е била с два метра по-дълга. Обемът на голямата пирамида е приблизително 2 525 000 кубически метра.
На 2 август 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид на около седем километра северозападно от Розета край Нил неизвестен войник се натъкнал на плосък черен къс базалт, голям колкото дъската на писалище. На този камък имало “триезичен надпис”: горе египетски йероглифи, в средата някакво си друго писмо, а долу древногръцко писмо. Този камък бил превозен до Кайро, където един френски генерал прочел гръцкия текст. Той произхождал от 196 г. пр. н. е. и съдържал благодарствените думи на жреците, отправени към фараона Птоломей Епифан за извършените от него благодеяния.
След много напразни опити, най-накрая се намерил човек, който да разчете така нареченият Розетски камък. След това били разчетени всички надписи, издълбани с длето по гранитните стени на храмовете, и текстовете, написани с тръстикова пръчица върху тънките папирусни свитъци. Този човек бил тогава на 32 години и имал зад гърба си 25 годишно изучаване на мъртвите източни езици и на древните египетски империи. Наричал се Жан Франсоа Шамполион.
Жан Франсоа Шамполион се родил на 25.12.1790 г. във Франция. Едва петгодишен той постигнал първият си успех в разчитането на текстове: без помощта на възрастните се научил да чете и пише, като сравнявал научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. Деветгодишен вече знаел гръцки и латински. На единадесет четял от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започнал да се занимава с арабски език, а после с коптски. Петнадесет годишен той изучавал персийски, “латински език на Ориента”, и най-трудните езици на древния Изток: зендски, пехлевски, пресийски и, разбира се, санскритски. Седемнадесет годишен той станал член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочел увода на книгата си “Египет през царуването на фараоните”. На 23.09.1822 г., след шестнадесетгодишна съсредоточена работа, Шамполион изнесъл лекция пред членовете на Академията, в която представил разчитането на Розетския камък.
Но защо са строени пирамидите?
За да може древният египтянин да живее и след смъртта си, трябвало да се изпълнят две условия: първо, тялото му трябвало да се запази от гниенето и, второ, неговата душа (или по-точно неговият душевен двойник “ка”) трябвало да получи от живите всичко необходимо за онзи свят: храна, напитки, оръжие, покъщнина и други потребни и непотребни вещи. В най-стари времена овивали тялото в кожи, рогозки и платна, а по-късно го поставяли в дървени ковчези, които пък слагали в каменни саркофази. Върху гроба със задгробните дарове поставяли глинени (а по-късно каменни) надгробни плочи, които трябвало да запазят мъртвеца (а, разбира се и имуществото му) за вечния покой. Богатите можели да си позволят по-добра осигуровка за тялото си и дори отделни помещения, предназначени за задгробните дарове, а бедните трябвало да се задоволят само с ямата в пясъка и с някой и друг сандък, подхвърлен им като милостиня.
От стремежа да се запази тялото произхожда мумификацията на мъртъвците. Първоначално тялото само се намазвало със смола и масла, постепенно това се превърнало в твърде сложен процес. В стремежа си да запазят мумифицираното тяло от увреждания или от унищожаване (от хиени и врагове на покойника) и задгробните дарове от ограбване древните египтяни започнали да строят наколко вида гробници. Първоначалните обикновени иззидани или облицовани с каменни плочи гробове в пясъчна яма след време се превърнали в така наречените “мастаби” (това е арабска дума и означава “скамейка”. Така работниците при разкопките наричали надземната част от гробницата, защото по форма им приличала на тухлените скамейки пред къщите на египетските селяни). Те се състоят от две части: надземна и подземна; в подземната винаги имало погребално помещение за ковчега на мъртвеца и друго помещение (респективно няколко помещения) за гробните дарове и жертвоприношенията.
Колкото по-знатен и по-богат бил египтянинът, толкова по-големи и по-ценни били неговите задгробни дарове, толкова по-просторна и по-щедро украсена била и залата за жертвоприношенията, която постепенно се превърнала в “заупокойно светилище” или храм. Разбира се най-важни в това отношение били владетелите – потомци на боговете, богове на този свят и след смъртта си. Гробницата на царя трябвало да бъде не само най-голяма, най-добре обзаведена, с най-богати дарове, с най-просторен заупокоен храм, но и по външния си вид трябвало да се различава от гробниците на първенците и чиновниците, а камо ли от по-низшите слоеве на египетското общество. От мастаба гробницата се превърнала в пирамида.
Това, което смайва при пирамидите, е техническото постижение на строителите на пирамидите. “Умът не го побира по какъв начин са могли да натрупат такова неизмеримо количество каменни блокове”, казва Филон. Най-дребният камък от Хеопсовата пирамида тежи 2000 кг, а най-големият – 40 000 гк!
Ричард Лепсиус е бил първият, който се е опитал да обясни научно как са строени пирамидите. Според неговата теория цялата работа започвала с това, че изкопавали полегат коридор в скалата, която била избрана за основа на пирамидата. После в края на коридора издълбавали помещението, в което трябвало да се постави мумията в дървените ковчези и каменния саркофаг. Точно над погребалната стая трябвало да се издига върхът на пирамидата. Самата пирамида започвали да строят във вид на мастаба, която долу била най-широка, а нагоре се стеснявала стъпаловидно. Така строежът, който започвал, щом фараонът се възкачи на престола, растял на широчина и височина чак до смъртта на фараона. Ако царят умре млад, оставял след себе си малка пирамида, а ако доживее до по-напреднала възраст, погребвали го в по-голяма пирамида.
Съществува още един въпрос: колко души са работили за построяването на Хеопсовата пирамида, колко време и с какви средства?
Херодот, който е посетил Египет над две хиляди години след нейното построяване, разказва: “Та когато Хеопс станал цар, той докарал страната до мизерия във всяко отношение. Най-напред затворил всички храмове и така египтяните нямали възможност да правят жертвоприношения. После принудил всички да работят за него. На едни заповядал да влачат каменни блокове от каменоломната в Арабските планини чак до Нил, на други – да разтоварват пренесените на салове през реката каменни блокове и да ги превозват чак до Либийските планини. И така работели десет мириарда (10 000) души на смени все по три месеца. Десет години работниците строили пътя, по който после влачели каменните блокове. Според мене изграждането на пътя не е по-малка работа, отколкото самата пирамида... Този строеж и построяването на подземните камери в хълма, върху който се издига пирамидата, продължавали цели десетилетия... Двадесет години продължавал строежът на самата пирамида, всяка страна на която е осем плетхрона (1 плетхрон = 29,6 м) дълга и почти толкова висока; построена е от гладки и възможно най-съвършено прилепнали един за друг каменни блокове, никой от които не е по-малък от тридесет педи.”
Въпреки всичко почти всички гробници са били ограбени. Представа за съкровищата, скрити в пирамидите, може да се добие по единствената гробница на египетски фараон, която почти непокътната се е озовала в ръцете на учените. През 1924 г. Хоуърд Картър изнесъл само от предната камера на Тутанкамоновата гробница 34 тежки сандъка със златни съдове, такъми, накити, скъпоценни камъни, украшения, злато и пак злато. Когато по-късно се добрал до погребалната камера, намерил там позлатен ковчег с размери: 5,20х3,35х2,75 метра, а в него втори позлатен ковчег, в него пък трети позлатен ковчег – саркофаг от един-единствен къс най-рядко срещан жълт планински кристал, в саркофага – още три други позлатени ковчега, а в последния от тях, направен от масивно злато, Картър открил мумията на фараона. На лицето си тя имала златна маска, на пръстите – златни напръстници, а на шията – двойна златна верига. Когато развил ивиците платно от мумията, намерил в гънките им толкова много накити, че при описването им трябвало да ги разпредели в 101 групи. Освен това в гробницата имало красиво изработени статуи на стражите на мъртвия и на богините-покровителки, скъпоценни предмети за употреба, като например две колесници, легла, шкафчета с инкрустации и няколко позлатени стола. С една дума, както казал Картър: “Човек онемява щом погледне тези съкровища”.
