Преживяванията на влюбеното момче в планината
Романтичният светоглед и мечтателната натура на момчето се проявяват във всич-ки моменти на разказа,но тяхната кулминация са преживяванията на героя в планината.Тук реално и нереално, приказно и митологично се преплитат, за да се изяви възвишената и благородна душа на “юначен покровител”, защитник на слабите и борец срещу злото.
Към света на детските мечти Елин Пелин насочва вниманието на читателя още в началото на произведението си. Добрата леля Станка непрестанно стимулира въображе-нието на децата с похвали за родственицата си Дъмша и нейната дъщеря Ангелинка. По-степенно образите на двете столичанки започват да губят реалните си измерения и се превръщат в образец за нравствена чистота и съвършенство. В представите си, повлияни от християнската митология, децата пренасят Дъмша и Ангелинка в небесния свят, от-реждат им място до “дядо Господ и скърбящата негова майка -пречистата света Богоро-дица”.
Богатата фантазия на главния герой раздипля своите мрежи през двете “чудни пла-нински нощи” под самите звезди. Макар Ангелинка да е градско момиче, влюбеното момче не се опитва да я види в нейната среда, а я пренася чрез мислите си в планината, която със своята загадъчност и романтика отговаря най-пълно на представите му за приказност и красота. Детето слуша приказките на овчарите и народното творчество го възпитава да цени красотата. В мълчанието на нощта то усеща не само реалното - “сънното проским-тяване на кучето”, “ тайнствените гласове на нощните птици”, но и приказното - заспива “омагьосан като в скутите на някоя горска самодива”. В приказен унес романтичната му душа се пренася в един нереален, но прекрасен свят, където съществуват само то, Анге-линка и злите сили, от които като истински рицар я брани. Сирашката мъка и трудният живот не са погубили естественото му душевно благородство. От приказките момчето ус-воява мотива за героичното в името на доброто. Въображението му свързва Ангелинка и със земното / “бяло врабче”/, и с фантастичното /”златна пчела”/, и с небесното /”ангелче”/, но и в трите й превъплъщения романтично настроеното момче я дарява с криле.Себе си то вижда в летеж върху крилете на орела, на които спасява и “царицата на своята фантазия”.
За дванадесетгодишното овчарче добротата не е достатъчна за победа над злото, нужни са още сила, смелост, благородство и стремеж към справедливост. Копнежът му да ги притежава изпълва неговите сънища с подвизи, чиито извършител е самият той. Може би момчето инстинктивно е усетило, че любовта дава не само криле, но и воля, храброст и безстрашие.
Във въображението на момчето Ангелинка е нежна, ефирна, безплътна. Блянът по нея пречиства душата на сирачето, извисява я, преизпълва я с доброта и благородство. Впоследствие писателят ще даде възможност на своя герой да види наяве любимото мо-миче и по тоя начин ще внуши на читателя, че красотата и съвършенството са елементи не само на въображението, те са оная съставка на живота, която му придава смисъл.
