Сравнителна характеристика между образите на Македонски и Странджата в повестта "Немили-недраги"

Македонски и Странджата са мъченици,но в помислите и стремежите си и в своята жертвоготовност за свободата на родната си страна България са герои.

Голи,боси,гладни,бездомниу,народните страдалци често дирят подслон в кръчмата на Странджата.Там те намират роден дом,добра дума,утеха,там живеят в скъпия за тях свят на спомените и мечтите. Странджата е не само благодетел,а обедиители вдъхновител на мъчениците поборници.Неговата поетична реч в трета глава на повестта създава духовен портрет на хъша-на неговото славно минало, страдално настояще,на мечтите му за величава смърт в името на отечествената свобода.В момент на изпитание,когато страстите в наболелите души на героите се разгорещят и се разгорят остри спорове,мъдрите слова на Странджата ги успокоят и им дават духовна сила да успокоят ида преодолеят униженията в чуждата страна,защото им припомнят идеалите и стремежите, на които са посветили живота си-"освобождението на България;ни повече ни по-малко".Странджата е вдъхновител на хъшовете.Във възникналия спор Странджата се намесва умело с ъс своята реч,която създава ред у озлобените си събратя и като им дава сила да преодолеят бедността и глада. Странджата представя оптимистичен финал на своята реч.Най-съкровената мечта на патриотите е да умрат в името на родината. Знаменосеца им вдъхва надежда,че тя ще се сбъдне: "И ще умрем със слава и във борба няма да издъхнем като кучета по тия улици".Романтична вяра и пророческо предчувствие излъчват пламенните думи на Странджата:"Ще се бием за свободата на България! Да живей България!"С тез думи той отново възпламенява в сърцата на младите българи огъня на жаждата за решителната битка.С речта си най-възрастния хъш събужда у хъшовете надеждата за патриотизма.Словото на най-достойния сред тях-Странджата,поддържа пламъка на чистия патриотизъм в душите на изстрадалите мъченици.

Смърта на Странджата е достойна,защото тя е финал на един честно извървян житейски път,отдаден на родината,посветен на борбта за свобода на Отечеството.На смъртния си одър героят се държи гордо-той не съжелява за отиващия си живот,а страда от това,че не загива като герой в битка.Умирайки,знаменосецът завещава своя борбен дух и идеите на борбата на бъдещото поиколение борци.

Македински е един от най- възпламенелите за битка хъшове.Той може да излгежда твърд,но дълбоко в душата си той е милостив човек.Това е доказано от онзи път,в който Македонски бий Бръчков на карти и му обира всичките пари.Принуден от това Бръчков се приобщава към хъшовете. Македонски го съжелява и го взима под своя закрила. Вечерта на предстасвлението Македонски до такава степен се въплащава в героя които му е зададено да играе,че все едно се намира на Шипка и наистиуна се бие.Македонски е безстрашен ,това се разбира, когато той тръгва за Русе.ТОй решава да премине Дунава и да изпълни мисията на Левски.Той прави това,за да защити честта на хъшоветв.а и неговата собствена.Но авторът го поставя пред хяколко изпитания преди да стигне до баба Тонка.за да провери физическите му и духовни камества и иадръжливост.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

mila ( 2) на 27 Ноември 2008
благодаряя много ми помогнаа ...супер домашна моята оценка е 6
zuzka ( 61) на 30 Януари 2008
nz za vas no na men li4no mn mi pomogna