Дългът срещу егоизма в "Една българка" от Иван Вазов
Описанието на художествената среда изразява, че храмът ще остане глух на нейната болка и тревога: Спеше и манастирът глух и пустинен. Черпишкият манастир е въплащение на страха и егоизма,заради отношението на Божиите служители към старата жена.
В трета част на разказа се противопоставя житейския избор на двама българи, през страшното време на бунта. Илийца е жертвоготовна жена,която таи вяра в Божията сила и е готова да изпълни своя дълг като българка. Страха е завладял отеца,който мисли егоизтично само за себе си. Забравил е своята мисия. За Евтимий поробителите и бунтовниците са врагове на монарха. Страхът му е основателен, защото по онова време храмовете са били разграбвани. Но той забравя, че дългът му е да посреща препядствията заедно с народа си. В разказа са противопоставенни поведението на жената и на Божиите служители. Ратаят и калугерът от Черпишкият манастир в страха си не могат да повярват,че навън има само една жена.За тях Илиица е силна и смела жена, което подчертава нейните добродетели. Беднат жена е преодоляла страха,за да спаси два живота. Вазов противопоставя желанието на българката срещу егоизтичнот! о желание на отеца да запази себе си. Героите разкриват морала на човека на дълга и вярата. Поведението на отец Евтимий е доказателство за жестокост и коравосърдечие.Той посреща жената като служител на дявола: Да те вземат рогатите.. Отеца не вярва в силата на Бога.На безверието му се противопоставя вярата на Илийца: Ти няма нищо да направиш. Господ може всичко.
тарата жена е разбрала,че съдбата я е срещнала с един егоист и безбожник, но осъзнава, че е длъжна да помогне на четника. Евтимий е роб по рождение и има дух,който не познава свеостта на изповедтта и родолюбивата тайна. Разкрива се неувереността и желанието на бедната жена да получи помощ. Тя се надява калугерът да осъзнае мисията си не само като християнин,но и като българин: ..И тя доби още по-таинствен вид... Егоистичният калугер не иска да има нищо общо с ония, да поеме отговорност за един човешки живот, да се изложи на опасност: Страх и гняв се изразиха по лицето на намръщения монах.
В разказа "Една българка" е представен обликът на две житейски позиции. Противопоставени са съзнанието на човеши и родов дълг и егоистичното желание за собствено спасение. Вазов извисява образа на една българкакато носителка на вяра и духовност в нашата духовност.