"Бездомни" - трансформиращ преразказ

Аз, Ванката, се повдигна на пръсти и погледнах през прозореца. В сладкарницата имаше много хора. Четирима свирачи свиреха нещо весело, един прислужник, облечен в бели дрехи, обикаляше покрай масите.

Помислих си, че тук трябва да вляза, защото беше топло и имаше много хора.

Няколко дущи излизаха.Аз се шмугнах между тях и влязох.

Свих се в ъгъла. Палешко, моето кученце, шавна под палтото ми и острата му муцунка се подаде до бузата ми. Пернах го по муцунката и му наредих да не шава. Палешко бързо се шмугна под палтото.

Свирачите спряха тяхната музика изведнъж. Всички в сладкарницата заръкопляскаха. После почнаха разговори и сладкарницата заприлича на голям бръмчащ кошер.

Аз се разкопчах палтото и подканих Палешко да излезе. Острата му муцунка се показа и ме близна по ръката. Палешко излезе и се покатери на рамото ми.

Аз извиках силно и всички замълчаха. Хората впериха очи към ъгъла при вратата,където бях аз. Казах на Палешко да започва, той се шмугна с главата надолу и тупна лекичко на земята. След това направи колело във въздуха и застана мирно.

Аз си съблякох палтото. Под него бях облечен само с една пъстра фланела без ръкави. Изпъчих се и поздравих .След това скочих, преобърнах се и се поклоних отново. Дадох команда на Палешко да застане нагоре с краката. Той се изправи на предните си лапички и запристъпя. Аз също се изправих на ръце и вдигнах краката си внимателно нагоре. Палешко застана мирно. Тогава аз обиколих цялата сладкарница на ръце и се върнах там откъдето бях тръгнал.След това това изкомандвах Палешко да направи кълбо и с кученцето ми се превъртяхме цели пет пъти във въздуха.Всички започнаха да се смеят. После сложих шапката си в предните лапи на Палешко, облякох се, а през това време той обиколи масите и събра кой каквото даде от хората.

Когато излязохме навън, снегът беше спрял. Духаше студен и остър вятър. Звездите трептяха, все едно замръзваха. По улиците се чуваха само стъпките на закъснелите минувачи.

Спрях под една електрическа лампа, за да преброя събраните пари. Бяха само единайсет лева и не стигаха. Палешко шавна под палтото ми и аз си помислих,че му е студено, за това погалих мястото където се беше сгушил и му казах да седи там, защото ако си покаже носа, студът ще го ощипе.

Тръгнах бързо. Покрай мен мина шейна. По гривите на конете пееха весели звънчета. Файтонджията плесна конете с камшик по гърбовете. Засмях се и казах на на Палешко да кротува,защото тях ги бият, а аз него - не.

Забавих по една тъман улица.Изведнъж ме бутна нещо по крака и аз подскочих уплашено. После видях, че това беше Миша, майката на Палешко. Успокоих я, че кученцето и е добре и да не се бои за него. Миша излая и започна да души. Палешко усети дъха и, зашава и заскимтя. Аз помилвах Миша и си разкопчах палтото.Кучнцето скочи и се стрелна към майка си, а тя го близна. Стана ми тъжно, сграбчих Палешко и го мушнах под палтото си и казах на Миша, че Палешко има къде да спи, но ние с нея нямаме.

Миша ме погледна с големите си очи,сякаш ме беше разбрала и се заумилква около мен.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Момчил Първанов ( 2) на 10 Ноември 2014
Ako go chete chovek koito e v 5 klas to triabva da e malko po prosto.Inache e prekrasno!