География на животновъдството в България (стр.4)
"Местният планински кон” е порода, отглеждана в планинските и полупланински региони на страната. Той е по-дребен и издръжлив.
Магаретата, мулетата и катърите са издръжливи животни, използвани основно за превоз на товари в планинските райони на страната. Най-голям е техният брой в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Те се използват главно в домакинствата.
2.7.Птицевъдството също е традиционен отрасъл на животновъдството в България. Преди Втората световна война то е слаборазвито и птиците се отглеждат главно за домакински нужди. От началото на 60-те години отрасълът бързо се развива, поради необходимостта от задоволяване на вътрешния и външния /в рамките на СИВ/ пазар с яйца, пух, месо и други ценни продукти. Развитието на птицевъдството е под влияние основно на фуражната база и потреблението. Отрасълът осигурява над 18% от месото в страната, като около 95% от птичето месо се дава от частните производители.
През последните 20 години в страната са построени 19 птицекомбината, които също оказват силно влияние върху териториалната организация на подотрасъла. Днес повечето от тези комбинати са пред закриване, поради тяхната нерентабилност при новите условия. През последните 20 години броят на птиците в страната намалява около 3 пъти, главно поради липсата на храна.
В птицевъдството има 2 направления - месно и за яйца. Месното направление е представено от отглеждането на бройлери /угоени млади пилета,които до 56-я ден достигат кланично тегло от 1,5кг/. Бройлерното производство е застъпено основно в големите птицекомбинати. Основната порода, отглеждана в България, е “Легхорн”. Тази порода има висока носливост и се отглежда главно за яйца. “Легхорн” се характеризира със средна носливост над 200, при 184 яйца средно за страната през 1998г. “Плимутрок” е американска високопродуктивна порода, отглеждана главно за бройлери. “Родайланд” е порода, даваща главно месо. “Ню Хемпшир” се отглежда за месо и яйца. “Старозагорската червена кокошка” е местна порода, отличаваща се с висока носливост. Тя е получена чрез кръстосването на местни породи с “Родайланд” в НИИ по птицевъдство в Стара Загора. Годишно една кокошка от тази порода снася над 200 яйца със среден грамаж от 60 грама. През последните години както месото, така и яйцата намаляват като количество, което е във връзка с липсата на храни за птиците.
В България се отглеждат в личните стопанства и редица други домашни птици - пуйки, патици, гъски. Пуйките достигат тегло до 16-18кг, но за изхранването им се използват значителни количества фуражи.
Патиците и гъските се отглеждат в близост до водоеми. Използва се както месото, така и черният им дроб, който намира добър прием на външния пазар като деликатес.
Основните райони с развито птицевъдство са зърнопроизводителните райони на страната. В тази връзка в областите В.Търново, Ловеч, Варна, Добрич, Шумен и Плевен се отглеждат над 40% от птиците.
2.8.Пчеларството е също стар и традиционен отрасъл на животновъдството в България. То осигурява ценни продукти - мед, пчелно млечице, восък и др. Същевременно пчелите опрашват земеделските култури и спомагат за повишаването на добивите им. През последните няколко години отрасълът е в упадък, поради високите цени на консумативите /захар, препарати и др./. През последните 5 години се отбелязва нарастване на броя на пчелните семейства до около 310000, поради търсенето на продуктите от отрасъла на вътрешните и външни пазари. Въпреки това, броят на пчелните семейства е почти 2 пъти по-малък в сравнение с 1985г., което се отразява и в добивите на мед /през 1998г. са добити 5486т при 9731т през 1985г./. Най-развито е пчеларството в Плевенска, Добричка, Разградска, Габровска, Софийска и Търновска област. В Северна Централна и Североизточна България днес се намират около 60% от пчелните семейства. Тези региони дават и почти същия дял от пчелния мед в страната. Важен проблем пред развитието на отрасъла е замърсяването на въздуха, почвите и растенията, което води до измирането на пчелните семейства.
2.9.Бубарството е развито в българските земи от векове. В близкото минало страната заема челните места в света по добив на копринени пашкули на жител. Поради ниското заплащане на труда и изсичането на черничевите гори, през последните 10 години се отбелязва значителен упадък в отрасъла. Производството на пашкули спада около 20 пъти за този период и днес е около 30т при 2300т през 1939г. Основният бубарски район в страната е долината на Марица /Свиленград, Харманли, Любимец/. Стар район е Врачанският. През последните години бързо запада бубарството и в Старозагорско, Бургаско, Силистренско, Търновско и Плевенско.
2.10.Зайцевъдството осигурява ценни кожи, вкусно месо и заешки пух, мазнини за фармацевтичната промишленост, струни за музикални инструменти /произвеждат се от заешки черва/, опитни животни за лабораторни изследвания и др. Зайците не са взискателни към храната и оползотворяват дори и битови хранителни отпадъци /хляб, обелки от плодове и зеленчуци и др./. Те се отличават с висока плодовитост, което също е важен мотив за отглеждането им. Годишно една зайкиня ражда около 30 зайчета. В тази връзка броят на зайците в България, отглеждани в домашни условия, расте и днес е около 0,6млн. Около 30% от тях се отглеждат в Североизточна и Северна Централна България. Основните породи, отглеждани в страната, са “Чинчила”, “Калифорнийска”, “Белгийски великан” и “Бял новозеландски заек”.
2.11.Дивечовъдството е сравнително нов отрасъл на животновъдството в България, който се развива с цел запазване на екологичното равновесие и увеличаване на валутните приходи на страната за сметка на ловния туризъм. То е база за развитието на спортния лов, с което нараства и неговото социално значение. Отрасълът оказва влияние косвено върху ХВП и леката промишленост чрез осигуряването на месо и ценни кожи. При отглеждането на дивеча се прилагат 2 метода:
Отглеждането на различен дивеч има териториална специализация. Така например фазани се отглеждат основно в Русенско, а сърни, диви свине и елени - в стопанствата край Шумен, Самоков, Варна. Муфлони и диви кози се развъждат в ловните стопанства край Самоков. Наличието на редки видове дивеч в България привлича ловци от много западни страни - Германия, Франция, Англия и др. Те отстрелват основно елени, зубри и мечки, като чрез ловните трофеи донасят на страната значителни валутни приходи. Така например рогата от благороден елен се оценяват на около 15000-20000 германски марки.
2.12.Рибовъдство и риболов. Тези дейности разширяват значението си за изхранването на населението през последните десетилетия. Обединяването им е на технологична основа, тъй като рибовъдството осигурява предмета на риболова. В същото време трябва да се отбележи, че рибовъдството като дейност спада към животновъдството, поради естеството на дейността си, докато риболовът се отнася към ХВП. Двете дейности обаче се отнасят към Първичния стопански сектор /добивен/.
Развитието на рибовъдството датира от последните десетилетия във връзка с построяването на множество язовири в България и създаването на рибовъдни стопанства в Смолянско, Самоковско, Плевенско, Свищовско, Пловдивско. В тях се отглеждат основно пъстърва и шаран, които се пускат на свобода или се предават на търговската мрежа. Следователно в тези стопанства са застъпени, както развъждането, така и уловът на риба.
Промишленият улов на риба се осъществява извън рибовъдните стопанства и касае основно улова на океанска и морска риба. Този риболов се развива в страната след създаването на риболовния флот през 1950г. През 1939г. са уловени около 5000т риба, докато в началото на 80-те - над 160000т, от които 150000т океанска риба. Днес уловът спада до 4500т, поради приватизацията на риболовните кораби.
V. Териториална структура на животновъдството.
Формирането на териториалната структура на отрасъла е под въздействието на природните фактори, състоянието на фуражната база и силното влияние на социално-икономическите фактори. Силната зависимост на животновъдството от фуражната база определя до голяма степен съвпадането на районите на растениевъдството с тези на животновъдството. На тази база могат да се разграничат следните животновъдни райони, които имат съответната специализация, отговаряща на природните и социално-икономически условия в тях:
Силно изявени са и някои крайградски животновъдни зони като Софийската, Варненската, Великотърновската, Бургаската и др.
Основните проблеми, стоящи пред животновъдството в България, са свързани с липсата на средства, пазари, нови технологии, храни за животните, ниските изкупни цени на продукцията и др. За да се преодолеят, е необходимо да се работи по посока на получаването на нови високопродуктивни породи животни, ефективното използване на природните и социално-икономически ресурси в различни региони на страната и др. Като цяло перспективите пред развитието на отрасъла са благоприятни, тъй като страната разполага с благоприятни природни и социално-икономически условия за неговото развитие.
Страница 1 Страница 2 Страница 3Страница 4
