Релеф на България (част 3)

Средногорието е разположено между Задбалканските котловини на север и Крайщето и Горнотракийско-Тунджанска подобласт на юг. Включва планините, разположени западно от долината на р.Искър - Плана, Витоша, Люлин, Вискяр, Завалска, както и Средна гора и нископланинските ридове на Бакаджиците. Отличава се с мозаечна морфоструктура. Представлява част от геосинклинала през мезозойската ера, когато се утаяват дебели седиментни пластове. През Алпийския тектонски цикъл се нагъва, а през кватернера се издига. Тогава се образуват речните тераси и денудационни заравнености. Освен тях други характерни форми на релефа са речните проломи. За Витоша са характерни каменните реки и наносни конуси /по северния й склон/.

Крайщето е разположено между Витошкото Средногорие на север и Рило-Родопската област на юг. Ихтиманска Средна гора служи за източна граница, а на запад то достига до държавната граница. Започва да се образува през мезозойската ера. Следва сложно тектонско развитие, съпроводено с трансгресии през цялото палеогеографско развитие на България. През палеогена се формират грабени и ровове. Представлява пъстра мозайка от планини и котловини, обособени в планински редици и котловинни ивици. Планините са изградени предимно от седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст и метаморфити, а котловините са запълнени с акумулативни материали. Характерни форми са речните проломи, карстовите форми, акумулативните форми в котловините, ерозионните форми, речните тераси, денудационните заравнености и др.

Горнотракийско-Тунджанската подобласт е разположена между Средногорието на север, Рило-Родопския масив на юг и Странджанско-Сакарската подобласт на югоизток. Представлява дълбок грабен, запълнен с неозойски наслаги. Характерни форми са акмулативните повърхнини и речните тераси. Днес низината бавно потъва. Доказателство за това е заблатяването в поречието на р. Марица.

Странджанско-Сакарската подобласт е разположена в югоизточната част на страната. Включва планините Странджа, Сакар и Дервентските възвишения. Представлява нископланинска и хълмиста земя. Планините и възвишенията са изградени от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали. Характерни форми за подобластта са денудационните заравнености, карстовите форми, речните тераси.

Рило-Родопската област заема югозападната и южната част на страната. Представлява част от Македоно-Тракийския масив. Характеризира се с блоково-разломна структура. Изградена е от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали и палеогенски масивни и седиментни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на четири подобласти:

  • Осоговско-Беласишката планинска редица, която включва планините Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден и Беласица. Към нея се включва и разломната долина на р.Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от най-старите у нас масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.

    Някои учени считат, че този район от страната, на запад от р.Струма, попада в границата на Сръбско-Македонския масив.

  • Рило-Пиринската подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на р.Места с привързаните към нея Разложка и Гоцеделчевска котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини. В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е вр.Вихрен (2914м.). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (вр.Мусала – 2925м.). Изградена е от допалеозойски и палеозойски скали. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди /при гр.Мелник и с. Стоб/ .

  • Западно-родопската подобласт е най-обширната блоково-разломна структура. Скалите, които я изграждат, са с допалеозойска и палеозойска възраст - гранити, гнайси, слюдени шисти, мрамори, риолити и др. Характерни форми на релефа са денудационните повърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, карстовите форми и др.

  • Източно-родопската подобласт представлява морфоструктурно понижение, дълбоко разчленено от р.Арда и притоците й. Скалите са с допалеозойска възраст, широко разпространени са и делувиалните наслаги. Характерни са денудационните заравнености, речните тераси, скалните гъби и др.

    Оценка на релефа като природен ресурс

    Различните видове стопанска дейност имат различни, често противоположни изисквания към геоморфоложките условия. За количествена оценка на релефа във връзка с обработването на земята се отделят няколко типа релеф.

    Низинен релеф, в който низинният хипсометричен пояс заема 70% от общата площ. Към него спадат предимнно Дунавската равнина и Горнотракийската низина. Средната надморска височина на този тип релеф е 130-170 м.н.в.

    Равннинно-хълмист тип релеф, в който хълмистите и равнини земи заемат 50% от общата площ. Към него спадат източната част на Дунавската равнина, земите в най-източната част на Преходната област и Източния Предбалкан. Средната надморска височина на този пояс е 200-290 м.н.в.

    Хълмисто-нископланински тип релеф, в който хълмистите земи заемат 70% от общата площ, а нископланинските - 30%, е развит в западната и средната част на Предбалкана, източната част на главната Старопланинска верига, Задбалканските котловини, Средна гора и Източните Родопи.

    Земите, отнесени към тези типове релеф, се характеризират с благоприятни условия за обработване. За целта не са необходими особени мероприятия за предпазване от почвена ерозия и използваната техника не се нуждае от специални приспособления. Изключение правят стръмните долинни склонове в Дунавската равнина, хълмистите райони, разположени на изток от р.Янтра и периферните склонове на котловинните полета. Особено благоприятни за обработване са льосовите плата и широките вододели на Дунавската равнина и слабо разчленените части на Горнотракийската низина.

    Планински тип релеф, в който нископланинският и среднопланинският релеф заемат над 70% от общата площ, е развит в западната и средна част на Главната Старопланинска верига, западната част на Преходната планинско-котловинна област, Осогово-Беласишката крайгранична област и Западните Родопи. Характеризира се със средна надморска височина 800-1000м.

    Високопланински тип релеф, в който високопланинският пояс заема 30% от площта му. Към него спадат високите планини Рила и Пирин. Средната надморска височина е около 1260м.

    Земите, характеризиращи се с двата тип релеф, са с неблагоприятни и твърде неблагоприятни условия за обработване на земята. Използването на селскостопанска техника в тези райони е почти невъзможно. Необходимо е прилагането на сложни и скъпи противоерозионни мероприятия на големи площи. Едновременно с това неблагоприятни за стопанска дейност са и останалите природни компоненти /климат, почви и др./.

    По отношение оценката на релефа по пригодност за промишлено и битово строителство, с благоприятни условия се характеризират районите с низинен и равнино-хълмист релеф. В някои части на тези райони се проявяват свлачищни процеси, които затрудняват строителството. Хълмистите и нископланински пояси на Предбалкана, Стара планина, Крайщето и др. се характеризират със средно благоприятни условия за строителство. При тях са необходими допълнителни инженерно-технически мероприятия за строителство. Неблагоприятни са условията за строителство в планинския и високопланинския пояс. Това са райони, където трудно се използва строителна техника, необходими са предварителни подготвителни, скъпоструващи работи .

    Релефът в съчетание с останалите физикогеографски компоненти в планинските райони е особено благоприятен за развитие на туризма, курортното дело и рекреацията. В планинските райони на страната има по-големи възможности за изграждане на язовири.

    Екологични проблеми породени от стопанската дейност

    Значителни екологични проблеми създават:
    изземването на скален материал от откритите рудници;
    нарушаване профила на релефа от изкопи, прекарване на пътни трасета и напоителни канали;
    натрупването на скален материал /табани, терикони и др/.


    Значителни екологични проблеми създават огромните изкопи и насипи в Марица-изток, Марица-запад, в Пернишки, Пирински, Бобовдолски, Бургаски и др. въглищни басейни, както и в Медет /котлованът е с размери 2300-1300 м и дълбочина 60-200 м/. Вследствие на това се нарушават големи площи от територията на страната. Общо нарушените площи в резултат на добива на полезни изкопаеми са 890 хил.дка. От тях най-голям дял се пада на площите, нарушени от минно-добивната дейност - 183 хил.дка.

    Пътищата за разрешаване на екологичните проблеми са свързани с конкретни мероприятия /залесяване, терасиране на склоновете, изграждане на баражи и отводнителни канали в определени участъци на склоновете, рекултивация на нарушените терени/ и солидна законова основа, която да гарантира опазването на природната среда /в частност и релефа/.


    Страница 1 Страница 2Страница 3
  • Добави коментар

    Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

    Коментари

    Няма добавени коментари.