Релеф на България (част 3)
Крайщето е разположено между Витошкото Средногорие на север и Рило-Родопската област на юг. Ихтиманска Средна гора служи за източна граница, а на запад то достига до държавната граница. Започва да се образува през мезозойската ера. Следва сложно тектонско развитие, съпроводено с трансгресии през цялото палеогеографско развитие на България. През палеогена се формират грабени и ровове. Представлява пъстра мозайка от планини и котловини, обособени в планински редици и котловинни ивици. Планините са изградени предимно от седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст и метаморфити, а котловините са запълнени с акумулативни материали. Характерни форми са речните проломи, карстовите форми, акумулативните форми в котловините, ерозионните форми, речните тераси, денудационните заравнености и др.
Горнотракийско-Тунджанската подобласт е разположена между Средногорието на север, Рило-Родопския масив на юг и Странджанско-Сакарската подобласт на югоизток. Представлява дълбок грабен, запълнен с неозойски наслаги. Характерни форми са акмулативните повърхнини и речните тераси. Днес низината бавно потъва. Доказателство за това е заблатяването в поречието на р. Марица.
Странджанско-Сакарската подобласт е разположена в югоизточната част на страната. Включва планините Странджа, Сакар и Дервентските възвишения. Представлява нископланинска и хълмиста земя. Планините и възвишенията са изградени от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали. Характерни форми за подобластта са денудационните заравнености, карстовите форми, речните тераси.
Рило-Родопската област заема югозападната и южната част на страната. Представлява част от Македоно-Тракийския масив. Характеризира се с блоково-разломна структура. Изградена е от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали и палеогенски масивни и седиментни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на четири подобласти:
Някои учени считат, че този район от страната, на запад от р.Струма, попада в границата на Сръбско-Македонския масив.
Различните видове стопанска дейност имат различни, често противоположни изисквания към геоморфоложките условия. За количествена оценка на релефа във връзка с обработването на земята се отделят няколко типа релеф.
Низинен релеф, в който низинният хипсометричен пояс заема 70% от общата площ. Към него спадат предимнно Дунавската равнина и Горнотракийската низина. Средната надморска височина на този тип релеф е 130-170 м.н.в.
Равннинно-хълмист тип релеф, в който хълмистите и равнини земи заемат 50% от общата площ. Към него спадат източната част на Дунавската равнина, земите в най-източната част на Преходната област и Източния Предбалкан. Средната надморска височина на този пояс е 200-290 м.н.в.
Хълмисто-нископланински тип релеф, в който хълмистите земи заемат 70% от общата площ, а нископланинските - 30%, е развит в западната и средната част на Предбалкана, източната част на главната Старопланинска верига, Задбалканските котловини, Средна гора и Източните Родопи.
Земите, отнесени към тези типове релеф, се характеризират с благоприятни условия за обработване. За целта не са необходими особени мероприятия за предпазване от почвена ерозия и използваната техника не се нуждае от специални приспособления. Изключение правят стръмните долинни склонове в Дунавската равнина, хълмистите райони, разположени на изток от р.Янтра и периферните склонове на котловинните полета. Особено благоприятни за обработване са льосовите плата и широките вододели на Дунавската равнина и слабо разчленените части на Горнотракийската низина.
Планински тип релеф, в който нископланинският и среднопланинският релеф заемат над 70% от общата площ, е развит в западната и средна част на Главната Старопланинска верига, западната част на Преходната планинско-котловинна област, Осогово-Беласишката крайгранична област и Западните Родопи. Характеризира се със средна надморска височина 800-1000м.
Високопланински тип релеф, в който високопланинският пояс заема 30% от площта му. Към него спадат високите планини Рила и Пирин. Средната надморска височина е около 1260м.
Земите, характеризиращи се с двата тип релеф, са с неблагоприятни и твърде неблагоприятни условия за обработване на земята. Използването на селскостопанска техника в тези райони е почти невъзможно. Необходимо е прилагането на сложни и скъпи противоерозионни мероприятия на големи площи. Едновременно с това неблагоприятни за стопанска дейност са и останалите природни компоненти /климат, почви и др./.
По отношение оценката на релефа по пригодност за промишлено и битово строителство, с благоприятни условия се характеризират районите с низинен и равнино-хълмист релеф. В някои части на тези райони се проявяват свлачищни процеси, които затрудняват строителството. Хълмистите и нископланински пояси на Предбалкана, Стара планина, Крайщето и др. се характеризират със средно благоприятни условия за строителство. При тях са необходими допълнителни инженерно-технически мероприятия за строителство. Неблагоприятни са условията за строителство в планинския и високопланинския пояс. Това са райони, където трудно се използва строителна техника, необходими са предварителни подготвителни, скъпоструващи работи .
Релефът в съчетание с останалите физикогеографски компоненти в планинските райони е особено благоприятен за развитие на туризма, курортното дело и рекреацията. В планинските райони на страната има по-големи възможности за изграждане на язовири.
Значителни екологични проблеми създават:
изземването на скален материал от откритите рудници;
нарушаване профила на релефа от изкопи, прекарване на пътни трасета и напоителни канали;
натрупването на скален материал /табани, терикони и др/.
Значителни екологични проблеми създават огромните изкопи и насипи в Марица-изток, Марица-запад, в Пернишки, Пирински, Бобовдолски, Бургаски и др. въглищни басейни, както и в Медет /котлованът е с размери 2300-1300 м и дълбочина 60-200 м/. Вследствие на това се нарушават големи площи от територията на страната. Общо нарушените площи в резултат на добива на полезни изкопаеми са 890 хил.дка. От тях най-голям дял се пада на площите, нарушени от минно-добивната дейност - 183 хил.дка.
Пътищата за разрешаване на екологичните проблеми са свързани с конкретни мероприятия /залесяване, терасиране на склоновете, изграждане на баражи и отводнителни канали в определени участъци на склоновете, рекултивация на нарушените терени/ и солидна законова основа, която да гарантира опазването на природната среда /в частност и релефа/.