Свободата като присъда - есе
Жан-Пол Сартр
Какво означава да получиш свободата като присъда за самия себе си?Означава ли отговорът на този въпрос, че човекът може да върши всичко, което е забранено от законите и от човешкия морал? Или, че е свободен да не го прави? Тогава би могло да се каже, че така човекът се доказва като свободомислещ и независим в действията и постъпките си индивид. С постъпките си, породени от усещането ни за свобода, ние всъщност, правим постоянни опити да преценяваме обстоятелствата около и във връзка с нас, развиваме се и променяме света. Градим или рушим визии, амбиции и цели, променяме не само света около нас, но и нашата собствена съдба.
Но, нека се върнем отново към мисълта на големия френски писател и философ - екзистенциалист от 20-ти век - Жан-Пол Сартр - "Човек е осъден да бъде свободен". Как той в това кратко изречение синтезира големия философски проблем за свободата като избор на свободната човешка воля и като присъда, съпътстваща човека през целия път на неговото разумно и цивилизовано съществуване?
Ако се обърнем към религията, първият акт на свободната воля - това е изгонването на Адам и Ева от Едемския рай. Накратко казано, според библейската легенда Бог изгонва първите хора от рая, защото заклеймява свободата като извор на зло и грях.но, всъщност, той отпраща хората в дълбините на изначалната свобода. Там именно човекът е свободен да бъде такъв, какъвто пожелае, да мрази, да обича, да бъде добър или лош, завистлив, подъл, коварен, но и да познае цялата красота на доброто, мъдростта и любовта към ближния.
Екзистенциалистът Сартр разглежда проблема за абсолютната свобода и за избора на личността вече не от гледна точка на Бога и на всяка възможност за помощ от негова страна. Отричайки възможността, че Бог съществува, Сартр смята, че хората са "осъдени на свобода" и това означава, че те носят цялата отговорност за себе си и за своите постъпки. Ако човек е добър или лош, то той сам е избрал да бъде такъв по силата на свободната си воля. Или, с други думи, човек е това, което прави сам от себе си.
Изборът е едно от лицата на свободата. Той е функция на цялото човешко същество, което по неповторим начин осмисля битието си и променя ракурсите на света около себе си. Човек не се ражда добър или лош, герой или подлец, а сам избира /осъжда себе си/ какъв да бъде. Строго казано, човек не е свободен, защото е самата свобода. Нещо повече, той е "осъден" на свобода. Бягайки от нея, той бяга и от самата човешка действителност. А бягството от собствени решения означава бягство от Проекта за света - човешкото начало.
Какво заключение можем да извлечем от мисълта на Сартр "Човек е осъден да бъде свободен"? Че свободата е поредният парадокс в човешката история? Или, че свободата е най-великото достояние на човечеството....Човек е свободен, но и изоставен на самия себе си. Свободен да гони съвършенството и мъдростта, доброто и красотата. Свободен даже в даден момент да бъде готов да изгуби свободата си в лабиринтите на разума и познанието. Нека всеки един от нас прецени какъв вид свобода би могъл да избере. Нека оставим вратата отворена...
