Пунктуация на сложно изречение, препинателни знаци и системи от пр. знаци и правила за употреба на пр. знаци

  • водещият принцип е синтактичния
    Момичето до мен намигна, сякаш му бях съюзница.

    ! Под. изречение се отделя със запетая от главното изречение.

    => употреба на запетая:
    Гостите дойдоха. Тържеството започна.
    1.Тържеството започна, когато гостите дойдоха.
    2.Когато гостите дойдоха, тържеството започна.
    3.Славеите, които пееха край рекичката, усилиха своите трели.

    Там, където няма любов, е тъжно.
    Човек, който не чете, пропуска много възможности за познание.


    ! Не винаги, когато имаме подч. изречение пишем запетая.
    [преди еднократно употребен съюз “да” и преди въпрос в сл. съст. изречение с подч. доп. изречение]

    Той му каза да чете повече.
    Усети как в стрцата им затрептя надежда.
    Познай кой ще дойде на вечеря.
    Ние не знаем дали ще бъде лесно.


    Съюзи, които въвеждат подч. допълнително изречение:
    че, да, дето, кой, кога, колко, какъвто, дали

    Ако изречението започва с “да” или с въпрос, след под. изр., поставено в началото - пишем запетая след него:
    Да поправят грешките си, искат всички.
    Каквото ти отнеме минутата, няма да ти даде и вечността. (Шилер)


    Сложносъставно с подчинено определително:
    Започнах да уча за един курс, кйто все не се провеждаше.
    Думите, които идват от сърце, винаги достигат до сърце.
    Говорите така убедено за човека, когато все още не познавате.
    Отидох в училището, където съм учила.

    (кое или какво училище)
    Мисълта, че ще загубя, не ми дава покой.
    (каква мисъл)

    съюзи: който, чиито, какъвто, що, дето, да, където и др.

    ! Когато сюъза “да” въвежда подчинено опр. изр., пред него се пише запетая или стои до глагол.
    Идеята, да се организира тържество, беше добра.
    Мисълта, да се организира тържество, беше добра.
    Мисълта, да напуснеш отбора веднага, не трябва да бъде първата, когато ти направя предложение.


    => Сложно съставно с подчинено обстоятелст. изречение.

    Когато дойде пролетта, птиците ще се завърнат.
    Там, където живеете, е вашето царство.
    Трябва да мисля още малко, защото искам да съм точен.


    съюзи: където, докъдето, докогато, откакто, когато, преди да, след като, както, без да, сякаш, защото, тъй като, поради това, че; при условие, че; въпреки, че;

    Съществуват и гр. сл. съюзи: колкото, така ...., както; така .... ,че; колкото ...., толкова;

    Аз познавам гората така, че никога не бих се изгубил.
    Аз познавам гората, така че никога не бих се изгубил.


    ! Не се пше запетая пред подч. изр. въведено със съюзна дума или съюз (където, докъдето) ако непосредствено след нея стои:
  • уточняващо наречие: само, чак, едва, именно, точно, дори, тъкмо, даже;
  • отр. частица НЕ;

    Виждам го тъкмо когато започна да се усмихва.
    Тръгваме сег не защото бързаме.
    Проверявам именно защото се съмнявам.


    Огънят ги събра чак когато изгряха звездите, макар че и те не се виждаха лесно. Виждах лицата им не защото бяха осветени, а защото сияеха от радостта.

    Той прехвърляше в мисълта си своите най-интимни мисли, диреше отговори, да опровергае и отхвърли нейните думи.

    ! Когато “да” е равно по значение на “за да” се пише запетaя.

    Дори когато съм с много приятели, се чувствам самотна.
    Срещнахме се още когато бяхме деца.
    Спрях пред къщата, прозорците, на която подсказваха, че в нея отдавна никой не живее.
    Астрономията измества астрологията именно когато геометрическото пространство заема мястото на митическото и магическото.
    Това, което човекът действително е търсил, било неговото собствено отражение и устройството на неговия собствен човешки универсум.
    Дали ще работим над собственото си развитие или ще пълним джобовете на големите производители, дали ще се превърнем в безчуствени хора, които само ядат, спят и купуват, или ще се осъзнаем на време, изборът е наш.


    Запетая при (ограждаща) обособени части


    => при обособени определения

    Лиричните и горестни послания на поета въздействат силно.
    Посланията на поета, лирични и горестни, въздействат силно.

    Дългите и къдрави коси се спуснаха по раменете и.
    Косите и, дълги и къдрави, се спуснаха по раменете и.

    ! Обособ. опр. винаги се отделя от същест., които поясняват със запетая.

    Посланията на поета, които бяха лирични и горестни...
    Лирическият глас, жадуващ за един друг свят, често е скръбен.


    “но”, “и” - сложен съч. съюз
  • Добави коментар

    Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

    Коментари

    Nikolai ( 4) на 14 Ноември 2010
    мммм,добре е !?