New Age/Ню Ейдж
Друг често използван израз за Новата епоха е астрологическото понятие “Епоха на Водолея“, което добива популярност през 60-те години на миналия век с мюзикъла “Коса“. Астролозите вярват, че на всеки 2000 години небесният ред се сменя и това води до големи промени на земята. Предната епоха – тази на Рибите, била изпълнена с насилие и тогава доминирало християнството. Тази епоха според тях отбелязва своя край през 2000-та година, след което идва ред и на епохата на Водолея.Тя ще се характеризира с любов, светлина и задоволяване на дълбоката духовна жажда на човечеството.
В същността си това движение представлява нещо като конгломерат от различни източни и западни култове – то, за разлика от западните култове не претендира да е истинското Христово учение на земята; също така, за разлика от източните култове, не желае да възстанови идуизма, будизма, или даоизма. То цели сливането на всички досегашни вярвания. То не прави разлика между Христос, Буда, или Мухаммед. Основните му принципи са два:
1) Всичко е едно
2) Всичко е Бог
А целите му са 1) да трансформира Аз-а; и 2) след това да трансформира света. Тук се преплитат източни и западни вярвания, или по-скоро, това са източни вярвания, нагодени към западното (материално) мислене.
Тя води началото си някъде от ср. на XIXв. и раждането на трансцендентализма. Ралф Уолдо Емерсън (1803-1882) е този, който популяризира това учение. Завършил богословско училище, той се отказва от традиционното си унитарианско служение и се отдава на изследване на източните философии, които оказват влияние върху светогледа му. Неговата теория е, че съществува един универсален дух, обхващащ цялата вселена и човекът е в най-добро състояние, когато е в хармония с този дух. Друг фактор, допринесъл за навлизането на източни тенденции, е гледането на маса на сестрите Фокс (САЩ, ср. на XIXв.). Резултатът е, че окултизмът става приемлив за обществото и много хора започват да се занимават с него под името спиритизъм. Започват спиритически сеанси, гледане на карти таро, гледане на листа от чай и др. Безспорно обаче за популяризирането на тези практики, една от най-големите заслуги се пада на мадам Блаватска. Елена Блаватска е родена през 1831 година в Екатеринослав (Русия). През седемдесетте години на XIXв. мадам Блаватска е в Ню Йорк, където заедно с полковник Хенри Олкът основава Теософското общество. Целта му е да изгради световно братсво, което не се съобразява с расата, пола и вероизповеданието на членовете си. Теософите се занимават с изследвания на световните религии и особено на будизма и хиндуизма. Те отхвърлят догмите на отделните вероизповедания и ги разглеждат като разновидности на една единствена езотерична истина.
През 1971 година източните религии и трансциденталната психология започват да се радват на особено внимание в САЩ. Постепенно огромната страна се превръща в „меката” на Ню Ейдж култовете. Днес всяка по-голяма Ню Ейдж група в САЩ си има свой собствен вестник. Във всички прослойки на обществото има представители, популяризиращи новото движение: в научните кръгове това е Фритьоф Капра (Физик, който започва да описва лабораторните си методи с Ню Ейдж термини), в артистичните - актрисата Шърли Маклейн, чиито 3 книги на тази тема се радват на изключителен интерес. Едната дори е послужила като основа за филм. Като цяло в киноиндустрията в САЩ Ню Ейдж пропагандата е изключително голяма – тя навлиза дори и в анимационните филми за деца на Уолт Дисни (напр. „Тъмният кристал”).
За да се нагодят източните вярвания към западното материалистично виждане, терминологията претърпява някои видоизменения – учения като индуизъм, будизъм, дзен будизъм и даоизъм приемат ново значение и леки видоизменения, за да се приспособят по-успешно към западната култура.
Атаките на Ню Ейдж учителите са насочени винаги конкретно към християнството. Това е и една от отличителните черти на това учение. Те обявяват, че Христовата Църква е остаряла и недействаща, обявяват християнските догмати за тесногръди и схоластични. Обвиняват християнството в неуважение на човешките права и принизяване на човешкото достойнство. Ето цитат от Хуманистичен манифест II от 1973г.: „Ние вярваме.... че традиционната догматика или авторитарните религии, които поставят откровението, Бога, ритуала, или вярата над човешките нужди и преживявания, правят лоша услуга на човешката раса... Ние не намираме достатъчно доказателства за вяра в съществуването на един свръхестествен Бог.”
1. Религиозни групи. Към 1993г техният брой е поне 5000. Обединява ги светогледът им, който е или монистичен („Всичко е едно”), или пантеистичен („Всичко е Бог”). Дадена група е Ню Ейдж, когато:
2. Политически групи. На пръв поглед целите им са безобидни. Борят се за мир, равноправие. Но всъщност те се опитват да постигнат нещо много по-мащабно – т.нар. Нов Световен ред. Неговото осъществяване ще бъде завършено чрез постигането на следните цели:
-> Премахване на частната собственост.
-> Премахване на правото на наследяване.
-> Премахване на националното самосъзнание и патриотизма.
-> Премахване на семейството /семейството, брака и цялата моралност, както и институциите за обучение на децата/
-> Премахване на религиите.
3. Социално активни групи. Това са най-различни обучаващи и „ограмотяващи” кадри: преподаватели по йога, медитация, методи за разширяване на съзнанието, като дейността им се разгръща предимно в училища и социални заведения. Организират също и множество курсове за прекалификация, или семинари в различни фирми за подобряване работоспособността на работниците, като цялата тази дейност те извършват под лъжливо заглавие.
4. Видни представители. Както и всяка друга организация, Ню Ейдж също има нужда от популяризиране сред масите. Това извършват най-добре медиите, посредством известни личности. Такива са: Шърли Маклейн, Бенджамин Крийм, Мерилин Фъргюсън, Дейвид Спанглер, Елена Блаватска, Алис Бейли мн.други.
1. Всичко е едно. Всичко е Бог. Монизмът и пантеизмът са основните идеи в това движение.
2. Бог е безличностен и няма нравствени карактеристики. Въпреки това твърдение обаче Ню Ейдж последователите често приписват личностни характеристика на своята идея за Бога. Те например обичат да казват: „Бог е любов”. Но не обясняват как едно безличностно и безнравствено същество може да притежава нравствената характеристика любов. А и все още не са успели да преодолят трудността да кажат, че един камък, (щом е бог), също е любов.
3. Светът е недействителен. Според Ню Ейдж култовете светът е една илюзия. В индуизма това се нарича „майа”. Самата материя е реална, но тя ще изчезне, когато всичко стане едно. Тази идея е заимствана от източните учения, затова често е непонятна за западните мислители. Когато казват, че светът е нереален, те все пак не твърдят, че той не съществува. Те имат предвид, че крайната реалност не е светът, а духът, който преминава през него. Вярват, че Бог е създал света от Себе Си, като част от своята същност. Ню Ейдж авторката Джейн Робъртс пише: „Той (респ. Бог) не е един индивид, а е енергия.... Енергията му е толкова невероятна, че наистина формира всички вселени, и защото енергията му е вътре и отвън всички вселени, системи и полета, тя наистина знае за всяко врабче, което пада, защото тя е всяко врабче, което пада.”
Основният източник на истината тук са личните преживявания. Съществуват най-различни техники за промяна на съзнанието, Аз-а, отношението, вярата и погледа върху живота. Има езотерични и екзотерични методи. Езотерични: медитация, мълчалива молитва, ясновидство, медиум и пеене в унисон.
Екзотерични: кристали, минерали, хомеопатична медицина, пирамиди, скъпоценни камъни, магически пръчки, или религиозни артефакти. Обикновено се ползват една, две, но може и комбинация от техники. Всички преживявания в Ню Ейдж са истина. Учителите втълпяват на своите ученици, че те самите са богове. В тази светлина нищо от техните преживявания не може да бъде лъжливо, защото божествеността и лъжата са несъвместими. В тази връзка Шърли Маклейн твърди: „Всяка душа е свой собствен бог. Никога не бива да се покланяш на някой друг, или на нещо друго, освен на себе си, защото ти си бог.”
V. Природата на човека в Ню Ейдж. Има 3 общи точки на съгласие между отделните групи:
1. Отхвърлят лошата природа на човечеството и твърдят, че човекът по природа си е добър. Понеже човекът сам си е бог и е добър, от това следва, че той няма нужда от изкупителното дело на Господ Иисус Христос. Т.е., отричат Неговата божественост и изкуплението. Подобно на гностиците от Iв. Твърдят, че Иисус е различен от Христос. „Христос” за тях е духовен принцип, който идва върху Иисус по време на раждането, или кръщението, завладявайки тялото Му. Освен това всички духовни водачи са една и съща личност. Бенджамин Крийм твърди: „В центъра на тази "духовна йерархия" стои Световният Учител, Господ Майтрейа, познат на християните като Христос...Евреите очакват Месия, будистите - Петия Буда, мюсюлманите - имам Махди, индуистите - Кришна. Всички тези имена са на една личност". Някои Ню Ейдж представители все още имат някакво уважение към Христос, може би заради отминалата принадлежност на по-голямата част от тях към християнството, но повечето не правят разлика между Него и коя и да е друга „религиозна фигура”.
2. Човекът има божествена природа. Това твърдение е заимствано от източните религии. Според тях човек не се отъждествява с тялото си. Говорят често за „духовна природа” на човека – това е неговата нематериална същност, която е част от Бога, т.е., „духовната природа” на човека е именно неговата т.нар. „божествена природа”.
3. Щом човекът е добър и притежава божествена природа, значи той сам може да създаде собственото си съществуване. Т.е., чрез волята си човек може да предизвика събитията, които желае да се случат в жичота му. Може да създава неща и обстоятелства. Шърли Маклейн: „Аз създадох всичко, което видях, чух, докоснах, помирисах, вкусих. Всичко, което обичах, мразех, уважавах, презирах. Аз бях своята собствена вселена.”
VI. Нравствени последствия в Ню Ейдж.
За да се справи някак с нравствените последствия от действията на хората, Ню Ейдж движението прокарва закон за кармата и прераждането (за да не си мисли все пак човек, че може да върши безнаказано зло, щом то е еднакво с доброто). Според този закон цялата сума от всички действия на човека по време на съществуванията му обуславят неговата карма. Ако в резултат от тях тя е лоша, той ще се прероди в бедна страна и бедно семейство. Ако кармата се окаже добра, човекът ще се озове в богата страна и заможно семейство. Шърли Маклейн: „Ако ти си добър и последователен в борбата си през този живот, следващият ще бъде по-лесен.”
VII. Спасението в Ню Ейдж.
То се освобождава отново чрез закона за карматаи прераждането. Техниките за постигане на това са най-различни. Самата дума „спасение” тук не фигурира. Наричат го различно: себереализация, себеактуализация, персонална промяна, Божие озарение, духовно озарение, Божие съзнание и пр. Дейвид Спанглер твърди, че Христос бил човек, стъпил върху образеца, оставен от Буда. А според Бенджамин Крийм Христос сам никога не е твърдял, че е Бог, дошъл на земята за да изкупи човешките грехове.
VIII. Библейски анализ на Ню Ейдж вярванията.
1. Че всичко е едно. Според Библията Бог е вечен, несътворен, безначален (Бит. 1:1). Той не може да е едно със сътворената от Него материя. Вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим (Ис. 40:28). От това следва, че Той не може да е едно със сътворената от Него материя.
2. Че Бог е безличностен. Ако това твърдение беше вярно, то би обезсмислило Божията любов. Според Библията Бог е трилично същество: Отец е Бог (Гал. 1:3), Синът е Бог (Иоан 1:1; 5:18; 20:28), Дух Свети е Бог (Деян. 5:3-4). Има само един Бог (Втор. 6:4; Ис. 43:10). Трите Лица са един истински Бог (Ис. 48:16; Мат. 28:19). Бог е нравствено Същество (Числа 23:19), в Него няма лъжа (Евр.6:18).
3. Че светът е илюзия (майа) и има еднаква същност с Бог, само че е по-бавно трептяща Негова енергия. Че високите трептения са чисти духове, а ниските – материя. В Библията се вижда ясно разграничаване между Бог и материята, която срещаме във физическия свят (Евр. 1:10-12). Иисус Христос не може да бъде част от сътворената материя, защото Той е Бог-Слово, Той е Създателят на всичко видимо и невидимо (Кол. 1:16-17). Духът не е невидимата страна на материята и материята не е видимата страна на Духа. Всичко видимо и невидимо е сътворено от Бог-Слово.
4. Че истината е вътре в нас. Библията на много места указва, че истината често е извън човеците, поради тяхната грешна природа (Пс. 5:10; 1Иоан 1:6-8; 2:4; Иоан 3:21; Тит 1:14; Ефес. 4:25; Гал. 2:14; Рим. 1:25 и др.). Единственият вместител на чистата истина е Господ Иисус Христос (Иоан 14:6; 1:17). Следователно, пътят за постигане на истината е само в подражанието и следването на Господа (Иоан 3:21; 8:32; .3Иоан 1:8 и др.).
5. Че човекът в същността си е добър. Не е взможно за човека да запази невинността си след акта на грехопадение, описан в Бит. 3 гл. Грехът поразява цялата му същност, помрачава природата му (Рим. 3:10-18; 3:23; 1Иоан 1:8). Няма как човекът сам, независимо от Бога да възстанови първоначалното си невинно състояние. Освен това Ню Ейдж прави грешката да припише морално понятие към природата на човека, при положение че цели да елиминира понятията за добро и зло.
6. Вярване в прераждането. В Лука 16:19-31 е поместен разказът за богаташа и бедния Лазар. Там се разказва за участта на душата след смъртта. Не само, че не става дума за никакво прераждане, но дори когато богаташът моли Лазар да се върне и предупреди братята му за страшната участ на грешниците след смъртта, това му бива отказано. Щом Бог не позволи на Лазар да се върне, не би си противоречал, като позволи това на някой друг. Следователно, не можем да вярваме на онези, от които Ню Ейдж търси истината, твърдейки че те са се завърнали от отвъдното. Св. ап, Павел ясно казва: „на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27).
7. Че няма рай и ад. Това е естествена последица от отричането на задгробна участ и съд над всеки човек. Раят и адът и състоянието на човешката душа в тях са описани отново в Лука 16гл., разказът за богаташа и бедния Лазар.
8. Че Иисус Христос не дойде, за да изкупи греховете ни. В Евр. 9:28 се казва: Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.” Това опровергава закона за кармата, който твърди, че човек трябва много пъти да се върне на земята, за да изработи своето спасение чрез поредица от прераждания. Законът за преражданията отхвърля същинската цел на Христовото въплъщение, раждане, дело, жертва и изкупление. Ако теорията за прераждането беше истина, то нямаше да има смисъл от Неговото идване и Той нямаше да бъде наречен Агнец (Откр. 5:12; 6:1; 7:17; 1Петр.1:19 и др.).Фактът, че Христос дойде и като Агнец е принесе в жертва за нашите грехове показва невъзможността ни да се спасим чрез цикли на раждане, смърт и прераждане. Телесното възкресение на Христос и нашето бъдещо възкресение ни дават увереност, че в теорията за прераждането няма истина. При възкресението Си Христос беше със същото тяло, с което беше погребан. Така и ние при нашето възкресение ще получим телата, които сме имали приживе, само че изменени. Не могат да съжителстват двете доктрини – за възкресението и прераждането, защото с кое тяло ще възкръснем, ако сме се прераждали много пъти?(1Кор. 15гл.)
9. Ню Ейдж планът за спасение, наречен себереализация, или себеактуализация в същността си е небиблейски. Според Библията спасението на човеците може да се осъществи единствено чрез Иисус Христос – с вяра в Него и добри дела (Иоан 3:15-18). Едва имайки тези добродетели, можем да се надяваме на Неговата милост и опрощаването на нашите грехове. В Библията няма нищо за себереализация. Това понятия крие в себе си гордост и желание за независимост от Бога. Напомня за желанието на Адам и Ева да се отделят от Бога и да бъдат като богове (Бит. 3гл.). Също и мита за Вавилонското стълпотворение, където хората решеват сами да се възвеличат и пренебрегват Божията воля (Бит. 11:1-7).
Св. ев. Лука казва, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.” (Деян. 4:10-12)
Използвана литература:
1. Макдауъл, Джош. Дон Стюарт. Заблудата. С., 1993
2. http://www.books.bg/author.php?ISBN=99548517012& PHPSESSID=a115f87113636ca7bd28ef8156201fc8, 08.04.2006, 17, 15ч.
3. http://www.imadrugpat.org/teza.htm - 15.03.06, 21:13ч
4. http://www.novzavet.net/main2.php?RID=15& AID=81 , 15.03.06, 23:40ч
