Опорно-двигателна система
Броят на костите при човека е 206. Те са разделени в пет отделни групи:
- дълги кости: това са костите на крайниците. На вид са дълги и цилиндрични. Във всеки край те са покрити със ставен хрущял. Външната им повърхност е твърда и се нарича компакта. Под компактата се разполага спонгиозно (гъбоподобно) вещество. Примери за дълги кости са бедрената кост (femur), раменната кост (humerus) и други.
- къси кости: тези кости обикновено са асоциирани с фините движения. Такива кости са карпалните и тарзалните кости.
- плоски кости: те имат функция да предпазват вътрешните органи. Такива са костите на черепа, ребрата, лопатката, гръдната кост и други.
- кости с неправилна форма: в тази група се включват прешлените и някои от костите на лицевия череп.
- сезамовидни кости: това са малки кости, подпомагащи работата на сухожилията. Такава кост е колянното капаче.
Функциите, които изпълняват костите могат да бъдат разделени на:
- поддържане на позицията на тялото;
- протективна функция (предпазване на вътрешните органи);
- двигателна функция;
- кръвотворна функция - кръвните клетки се продуцират от червения костен мозък, който се намира в някои кости;
- складиране на минерали.
Ставите могат да се класифицират въз основа на структурата им или движението, което може да се осъществи в тях.
Класификация:
- фиксирани стави (симартрозни): не се извършва движение в тях (свързванията между черепните кости);
- частично подвижни ( амфиартрозни) извършва се много ограничено движение (междупрешленните дискове);
- синовиални стави (диартрозни) - може да се осъществи движение.
Размахът на движението, извършвано в ставата, се определя от:
- близостта на костите в мястото на контакт. Когато костите са по-близко разположени - ставата, в която участват става по-здрава, но подвижността е ограничена;
- гъвкавостта на съединителната тъкан и позицията на лигаментите, мускулите и сухожилията.
Могат да се извършват следните движения:
- сгъване;
- разгъване;
- привеждане;
- отвеждане;
-завъртане.
Мускулите могат да се класифицират в три групи:
- скелетна мускулна тъкан - тези мускули подледнати под микроскоп изглеждат напречнонабраздени. Тази група мускули е волева.
- сърдечна мускулна тъкан - изглежда напречнонабраздена, но не е волева.
- гладка мускулна тъкан - намира се в стените на вътрешните органи, както и в тези на кръвоносните съдове, храносмилателната, дихателната и отделителната система. Под микроскоп изглеждат гладки. Не зависят от волята на човека.
Мускулите са около 40 -50% от теглото на човек.
Основни функции на мускулите са:
- възбудимост - способността на клетките да преминават от състояние на покой във възбудено състояние под действието на определени дразнители;
- съкратимост - способността на клетките да променят (намаляват) дължината си;
- проводимост - способността на клетката да провежда възбъдния импулс по дължината си;
Видове мускули:
- според разполовението си биват: мимически и дъвкателни (мускули на главата); мускули на шията; гръдни, гръбни, коремни (мускули на туловището); на горен или на долен крайнит (мускули на крайниците).
- според функцията, която изпълняват биват: антагонисти (противоположно действие), агонисти (еднакво действие), синергисти (имат непряко участие в движението).
- според броя на главите биват: едноглави, двуглави, триглави, многоглави.
