|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЗАПИСКИ.ИНФО! |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
„...та сърце, майко, не трае да гледа как тучин че бесней, на бащино ми огнище...” Лирическия герой се чуства наранен и ограбен.Той с болка си припомня красотата, топлината и спокойствието на бащиния дом. Бунтовникът е готов да премине през „тиха бала Дунава” , защото е борец, патриот, който не скланя глява пред националните поробители,защото има една цел и един идеал в живота си-борбата за свобода, защото горещо обича род и родина, защото е направил житейския си избор и единствената алтернатива за него е „свобода или смърт юнашка”.Младият българин не се колебае да премине през „тиха бяла Дунава”, защото реката е границата, която разделя мечтата от реалността, от уюта на родния дом, от ласките на блиските хора, споменът, за които буди страстна жажда за борба и саможертва.За младия бунтовник родината е всичко-родната земя, бащиното огнище, майка, либе, братя, за които говори с толкова обич и мъка: „...Там дето либе хубаво Черни си очи вдигнеше и с оназ тиха усмивка, в скръбно ги сърце впиеше, тьм дето баща и братя, черни чернеят за мене...” Но революционерът знае, че само свободата на Отечеството може да му върне родният дом, тихата усмивка на либето, топлината на бащиното огнище.З а това е непоколебим в своя избор: „...Прости ме и веч прощавай ! Аз вече пушка нарамих, и на глас тичам народен срещу врагът си безверни...” Милите и сърдечни слова извират направо от сърцето на любящия син,чуствителната му и нежна душа разбира страданието и, тревогата и страха, с които тя ще чака вест за непокорното си чедо.Чрез борбата си за национално и социално освобождение Ботев защитава една вечна идея-за правото на човека да бъде свободен.Младият борец е готов да умре, но никъде в творбата си Ботев не описва поражението като общонародно.За лирическия герой мъченическата смърт и същевременно прекрасна-„...По скали и по орляци....” е само негова лична смърт, която иска да остави като пример на поколенията български чеда, които ще дойдат след него.Саможертвата му е осъзнат избор и революционерът вярва , че споменът за делото му, мечтите му, заветите му ще бъдат съхранени в безсмъртната му песен, която всички ще чуят: „...Моятя песен юнашка, защо и как съм загинал и какви думи издумал пред смърта и пред дружина...” Бунтовникът иска да умре красиво, със смърта си да разтърси умовете и душите на хората, да даде пример как трябва да се живеве, как трябва да се обича и как да се умира в името но възвишени цели.Той е убеден, че както цената на свободата е смърта, така и смърта в името на нещо свято и велико заслужава слава и принадлежност: „...Но...стига ми тая няграда- Да каже нявга народа, Умря сиромах за правда, За правда и свобода...” Чуството за национално и човешко достойнство,силната любов към род и родина, страстната омраза към подтисниците, вярата в смисъла на величието и саможертвата,увереността в безсмъртието на подвига-тези чуства и обеждения на бунтовника обеснявят готовността му да премине през „...тиха бяла Дунава...” и правят творбата безсмъртна!!!
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
Сайтът е разработен от Мартин Царев. Всички права запазени. Сайтът спечели 1-во място на Националната Олимпиада по Информационни Технологии 2006 в направление "Интернет приложения". |
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||