|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЗАПИСКИ.ИНФО! |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
По най-голяма случайност на пристанището седеше един хъш,той ме взе със себе си и ме заведе в една кръчма.Тя представляваше нещо като изба,към нея се слизаше по една стръмна и извита стълба.Когато пристигнахме вътре заварих още четирима хъша.Като седнах,се огледах,видях че тази кръчма излъчваше бедност и отчаяние,защто всичко беше опушено,дори и полуразбитата лампа която висеше на тавана и осветяваше всичко.Въздухът в това помещение беше сгъстен от цигарения дим и от киделината която се отделяше от питиетата на хъшовете.На едната стена висяха литографически картини,но само една заслужаваше любопитство.От лявата и страна беше нарисувано село,а отпред няклко селяни предвождани от турчин с голяма чалма.От дясната страна също имаше една група само че от въоражени человецикоито бяха облечени с бели хъшовси дрехи,цървули и калпаци.В средата се издигаше един великан,който държеше един червен байрак с надпис ,,СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ,,.От долу с едри и неправилни букви беше описано съдържанието на картината.Най-старият от хъшовете се беше подпрял на една от стените.Той беше дълголик,жълт,сук с гъста черна брада.Видимо разговорът беше много интересен за него,защото от време на време челото му,на което имаше не зарасли рани се набръчкваше,а пък и често прекъсваше говорещия като викаше,кашляше или го поправяше. Онзи дето разказваше беше висок мъж с дълги сиви мустаци.Той носеше едно мръсно,извехтяло палто без копчета.Никой нищо не знаеше за миналото му освен това че е бил войвода на една чета в Македония,може би този слух му помагаше да има такова влияние върху останалите.Казваха му Македонски. До него седеше един друг млад мъж,който имаше лице сухо и длагнесто което завършваше с остра барадичка без косми.По лицето му се виждаше изражение на умора той понякога накланяше глава и дремливо я клатеше,но се стряскаше когато стария се развика или разкашля.Викаха му Хаджият. До Хаджият седеше друг хъш,който иаше черно и набръчкано от преждевременна старост лице,той гледаше Македонски много внимателно.Бил е поп и е участвал в четата на Тотя.Сега му викаха Попчето. Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците които нахлуха в България преди три години.Старият инвалид явно много силно изживяваше разказът на Македонски,за това го поправяше и при най-малката невярност в разказа.Дали заради това че настоящето му се виждаше страшни,или за това че усещаше вече туберколозата в гърдите си,която се проявяваше с честите кашляня.Този бледолик,болнав,сух като скелет човек беше Странджата-знаменосецът.Той сега държеше тази кръчма! Ето защо аз гледах на него с такова страхопочитание. Изтегли (.jpg)
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
Сайтът е разработен от Мартин Царев. Всички права запазени. Сайтът спечели 1-во място на Националната Олимпиада по Информационни Технологии 2006 в направление "Интернет приложения". |
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||