С какво вълнува подвигът на опълченците в одата „Опълченците на Шипка” Съчинение разсъждение

Последната ода от Вазовия поетически цикъл „Епопея на забравените” е „Опълченците на Шипка”. Тази творба е остра реакция срещу онези други народи, които поставят под съмнение приноса на българите за собствената им свобода. Боят при Шипка е неоспорим аргумент, че със саможертвата си нашия народ е заслужил свободата си.

Художествената задача на Вазов е да възкреси за поколенията подвига на опълченците, за да останат те безсмъртни в нашето съзнание. Стореното от тях да е нравствен пример за нас, преди вмсичко заради необикновената сила на любовта им към България.

Връх Шипка е легендарно име и свещено място за всеки българин. Старопланинският връх е метафорично изобразен. Той е предел между робството и свободата, между унижението и гордостта. Шипка сияе в нашата история като пример за героизъм, пример за саможертва, за това, как може и трябва да се защитава националната независимост - свободата на един народ.

Началото на лирическия увод въздейства подтискащо, защото припомня отминалите погроми в нашата история. Във възходяща градация са подредени тежките обвинения, отекващи едно след друго в съзнанието на българите. За да докаже, че българския народ трябва да се гордее със своето минало, Вазов пресъздава драматичната битка на живота срещу смъртта. Младите опълченци са изтощени. Умората и отчаянието от липсата на подкрепление нараства. Борбата е представена чрез хипербола, като че ли в нея участва целия Балкан.

...Горските долини трепетно повтарят на боя ревът.

В името на голямата любов към родината си, опълченците са готови и за саможертва. За да направи по-ярък героизма на шепата опълченци, авторът представя численото превъзходство на врага. Ордите на османците са гъсти, многобройни, силни:

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Финалната ода изобразява колективния подвиг на опълченците. Авторът доказва по безспорен начин, че българската свобода не е дарена, а е изстрадана и честно постигната. Той се прекланя пред саможертвата на опълченците и изразява най-искреното си възхищение от техния героизъм.

С метафоричното изображение на подвига и висотата на върха, на който се води ожесточената битка, Вазов показва, че това място е много важно за него. Той изразява чувствата си на възхищение, преклонение и възторг пред стореното от защитниците на Шипка в името на българското. За авторът няма нищо по-ценно от тяхното душевно величие и подвиг за свободата на родината.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

georgy ( 7) на 31 Януари 2013
trqbva da prerazkazva v segashno vreme gore dolu go biva sachinenieto
Pavel ( 2) на 25 Февруари 2010
Мс за съчениението!
plamen ( 2) на 24 Февруари 2010
bravo we imam 2 mu eba maikata
Динко ( 2) на 14 Февруари 2010
mnogo ti blagodarq pavlina imam kontrolna v/y tova i mi spasi kojata

jaklin ( 2) на 12 Февруари 2009
blagodarq ti mnogo...tui kato ma murze6e sama da si go napi6a i go prepisah...100 % 6te mi pomogne mnoogo
iliqna ( 2) на 10 Февруари 2009
mnogo mi pomogna ms
rak4eto ( 66) на 09 Февруари 2009
Благодаря ти мноооооооого Павлинче
PESHKO ( 10) на 22 Април 2008
много ти благодаря :ППППППППППППП
pavel ( 4) на 09 Март 2008
абе вие пи6ете квото трябва баааа ина4е го бива г/д

Denis ( 2) на 20 Януари 2008
бравоооооооооооооооооооооо на Павлинчето