Трагичното величие в образа на Хектор
За Омир е важно да разкрие облика на доблестния и горд воин чрез драматични битки, като личните интереси все още имат превес пред тези на общността, в недрата на която неизбежно се заражда и протестът.
Сред героите на поемата се открояват образите на Ахил и Хектор като две проявления на героичното начало, заложено в човека,носещи внушението за трагизъм и величие на силната личност, поставена на изпитание от сложността на историческия момент.
Образът не Хектор е трагично величав, защото той изпълнява патриотичния си дълг въпреки съзнанието за обреченост.
Хектор няма божествен произход и оттук произтича и трагичната му обреченост. Той е син на троянския цар Приам и на Хекуба. Хармоничното съчетаване на физическа и нравствена красота при Хектор го превръщат в идеал за човек и воин. Той е млад, силен, горд, с изострено чувство за дълг и чест, непозволяващо превес на личните интереси над колективните, и това го прави достоен водач на троянските воини.
В шеста песен на поемата образът на Хектор е обогатен и предаден психологически вярно и с дълбок драматизъм чрез отношението му към любимата жена и син. Драмата на Хектор е в мъчителното раздвоение между любов и дълг, защото той е нежен и любящ съпруг и баща, но дългът пред троянците е над всичко.
Сцената на прощаването между Хектор и Андромаха е разтърсваща с изявата на човешка драма и пластична в уловените жестове на взаимна обич. Андромаха предчувства близката гибел, съзнава предрешената съдба на своя любим Хектор и има своето право да го възпре, въпреки че той изпълнява патриотичния си дълг.
