2 глава - преразказ от името на баба Илийца
Бързах да стигна до манастира. Внучето ми е сираче, то беше болно от две седмици. Става все по зле. Нищо не му помогна - ни лекарят, ни баенето. Единственото решение беше да му се чете в манастира за здраве. Така казаха и селянките. Когато го видях следобед аз се изплаших, приличаше на мъртво. Тръгнах за Черепишкия манастир. Когато минавах през Церова гора, за да сляза към Искара срещу мен излезе момък в чудати дрехи. Той ме попита дали имам хляб и вода, защото умирал от глад. Намерих в чантата си няколко корички и му ги дадох. След това ме запита дали може да се скрие в селото. Сетих се, че той е от ония дето ги гонят и му казах,че неможе да се скрие там. Предложих му да се скрие в гората, че може да го види някой, а също да се навърта в нея,за да мога да го намеря и да му дам хляб и вода. Тогава видях, че в неговите очи имаше надежда. Аз се спуснах оште по-бързо надолу. Нека бог е милустив и да спаси детето, а също и да спаси момъка, който за добро тръгнал. Реших да кажа всичко на игумена. Той е милустив българин. И сега бързах с утроени сили, за да спаси, ако даде бог два човешки живота.
