Какъв е смисълът на думите: "България цяла сега нази гледа!"

Какъв е смисълът на думите:
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е,тя ще ни съзре,
ако би бегали:да мрем по-добре!”


Увод: С вълшебното си перо в одата ”Опълченците на ШипкаИван Вазов изразява героизма, мислите и чувствата на опълченците в най-драматичния момент на боя при защитата на прохода Шипка през август 1877 година.

Теза: След като е настанал последният, дванайсети бой с турските поробители и след последните призоваващи патриотични слова на генерал Столетов,това тристишие: ”България цяла сега …” звучи като клетва пред родина и народ,като готовност за проява на храброст,героизъм,твърдост и съзнание,че от тях зависи свободата на отечеството им. Саможертвата сега е необходима и ще се оцени по достойнство то бъдещите поколения. Пред бягството, позора те предпочитат достойната смърт.

Антитеза: Вдъхновяващите думи и мисли на опълченците повдигат чувството им за национална чест и гордост. Те притежават и будна съвест, и дълбоко убеждение за отговорност пред родината. Сега свободата й от тяхното поведение, от тяхната храброст и издръжливост .

Когато настъпва кулминацията на боя и “гъсти орди лазят по урвата дива”, шипченските герои съзнават, че цяла родина е отправила взор към върха и се надява на своите безстрашни синове. Голямата им любов към нея, синовната им отговорност към род и отечество, не им позволява да отстъпят или до проявят слабост. Защото по-добре смърт,отколкото да бъдат страхливци. Отечеството ги задължава да победят, защото ”тоя връх висок е, тя ще ни съзре”. ”Ако би бегали да мрем по-добре!” - това е девизът на смелите. Готови са до един да срещнат смъртта, но българите да живеят свободни. Обидата, че са раи, робските унижения им дават сили да устоят докрай.

С тревога поетът преди следи пристъпите на турците. Озверени, но жалки и страхливи те –“идат като тигри,бягат като овци”. Това е иронията на автора над тях. А българите - “кат лъвове тичат по страшний редут”, без да усещат ни жега, ни жажда, ни умора. Затова атаките на свирепите като тигри поробители се разбиват в твърда защита на опълченците. Защитниците са храбри, смели, ловки, бързи като лъвове. Устремени са в боя и са величави. В съдбовния последен бой те проявяват невероятна сила, издръжливост, вдъхновени от светлия идеал - свободата. Така са загивали шепата спартанци под сганта на Ксеркса. По този начин Вазов ги сравнява с най-дръзновените герои от световната история,свързва ги с най-трагичните мигове от живота на човечеството. Възклицанието ”О,геройски час!” е израз на избликналите силни чувства у поета - възторг и преклонение пред нечувания подвиг на смелчаците. Да умрат за родината - тази мисъл за тях е сладка радост и щастие. Съзнават,че юнашката смърт в този момент е неизбежна,но мисълта за победата ги вдъхновява. Антитезата:

…патроните липсват,но волите траят,
щикът се пречупва-гърдите остаят…


изразява най-ярко твърдостта; издръжливостта, героизма, патриотизма им. ”Дружините горди” се хвърлят без колебание срещу “душманските орди,бесни и шумещи” с дълбока убеденост в правотата на святото освободително дело. Усещайки прикования поглед на цяла България, те са готови на величава саможертва на това свещено място. Когато свършват патроните, идва страшната истина - “Няма веч оръжие!”. Напрежението е във върховната си точка, на тези думи опълченците отговарят смело с възклицанието - "Има хекатомба!”. Има нещо по-силно от оръжието - това е жертвоготовността за родината. Тя е израз на голяма омраза към поробителя, напластявала се в съзнанието на народа цели пет века. Техният мъжествен подвиг, с който отстояват името и честа на народа пред историята и пред света, е изумителен. Нищо не може да възпре безстрашните синове да осъществят своя идеал, което е внушено чрез ярки, образни антитези:

Всяко дърво меч е,всякой камък-бомба,
Всяко нещо-удар,всяка душа плам.
Камъне и дърве изчезнаха там.


Величието на тези герои се изразява и в единството между думи и дела. Следва нещо, което в никоя история не се среща: “ Грабвайте телата!”. А поне за момент изходът е намерен при липса на каквото и да било оръжие. В този драматичен бой турците тръпнат от страх и ужас от мъртвите трупове. Те стават свидетели на една голяма морална сила, на един подвиг, непознат на света, роден от голямата любов и отговорност към Отечеството и копнежа за свобода.

Заключение: Това че опълченците посягат към труповете на загиналите си другари, не е светотатство, а святост, тъй като съдбата на България е в техните ръце.

А когато боят се обръща “ на смърт и на щик”, остават само гърдите на живите, които мъжествено и "твърдо удържат докрай. С песни се хвърлят в свирепата сеч”, виждайки ясно че умират на този славен връх. В това откривам аз смисъла на думите в заглавието, събрали в себе си откровените мисли на опълченците.

Иван Вазов убеждава читателя, че Шипченските герои ще остават в съзнанието на българите преди всичко с единството между думи и дела в тяхното ръководно начало. Тяхната готовност за саможертва, техният възторжен патриотизъм, непреклонната им воля за победа ще се помнят, колкото и времето да ги отдалечава от нас. Героите то Шипка увенчаха наистина България с лаврови венци, венци на безсмъртието и затова подвигът им ще грее като легенда през вековете.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

radi ( 2) на 25 Февруари 2008
mnogo mersi debska!