"На прощаване" - Изборът на лирическия герой (съчинение разсъждение)
(теза) В лирическия увод бунтовника споделя с майка си трепетните си чувства, събитията към който се устремява: любов и омраза е това което изпълва душата му и те се редуват и преплитат. Нежната привързаност към близки и обичта към народа контрастира на ненавистта към поробителя. Заради тях героят е направил категоричния си избор – да се включи във въоръжената война за свобода на отечеството.
(доказателство) В Ботевото стихотворение хайдутинът не е сред Бaлкана, а в ”тежка чужбина”, не отмъщава на насилниците, а е вече „бунтовник”, устремен към по- високата цел – освобождението на народа от вековно робство. Изборът е и доброволен , защото е осъзнал и осмислен от лирическия герой. Той знае, че майка му го е „родила със сърце мъжко, юнашко”. И го е възпитала да не търпи, когато турчин бесней над бащино му огнище . Син на майка „юнашка”, той е и потомък на непокорни деди, затова от люлката е закърмен с любов към всичко родно и с люта ненавист към потисниците. Тази люта ненавист е в основата на най- важния мотив за избора – непримиримост с робството. Ботев не рисува детайлна картина на народното тегло. Но и общата представа , която изгражда е достатъчно въздействаща и изразяваща : турчин „бесней” над най- святото за българина – „бащиното огнище” – майчина клетва заслужава :
Таз турска черна прокуда,
Дето нас млади пропъди
По таз тежка чужбина-
Да ходим, да се скитаме
Немили, клети, недраги!
Младите чеда на България не могат да се примирят с робската си участ , затова са посветили живота си на свободата. В този смисъл мотивът за непримиримост с робската действителност надмогва личното обяснение на поета пред майката и се превръща в общ за всички млади и свободолюбиви българи. Основното което трябва да разберат и съвременници, и потомци е, че категоричния избор е направен в името на голямата обич към род и родина. Заради бедния страдащ народ бунтовника е избрал страшния, но славен път. Символ на родното в стихотворението е родния дом – бащиното огнище. Неговата святост е тръгнал да брани буйният и непокорен син. Ако обаче мотивът за бащиното огнище се тълкува само в неговият тесен смисъл на роден дом, бихме лишили творбата от най-съществения й смисъл. Сърцето на бунтовника откликва на „сюмашко тегло”. Той е борец за правда и за свобода на народа и има право да заяви: „на глас тичам народен”. И поетическото му вдъхновение извира от родолюбивото чувство , а то е всеобхватно. За всеобща свобода се бори, даже за свободата на тия, дето ще рекат „не храни майка излезе”, защото и те все някога ще осъзнаят подвига и като целия народ ще кажат „ нявга” :
Умря сиромах за правда,
За правда и за свобода…
(заключение) Това е и единствената награда , която иска поетът и той я иска не само за себе си, а за всички славни чеда на България.
