"Немили-недраги" - Образът на българския хъш (съчинение разсъждение)
(Теза) Първа глава на повестта създава представа за атмосферата, в която живеят хъшовете в чуждата земя. Тези достойни българи са отказали да се примирят с робската си участ и са воювали за свободата на родината си, поради което са принудени да водят тежкия живот на изгнаници. Всекидневието им е изпълнено със страдания и мъки. Румънците са враждебно настроени към тях, защото идеалите на българските юнаци са им чужди и неразбрани. Наоколо си хъшовете усещат само студенина. Бедността е друго изпитание за тях. Съществуването им в Румъния е мизерно. Всеки нов ден е начало на нова борба за оцеляване в чуждата земя, но сили им дава споменът за миналото, изпълнено със битки за свободата на отечеството, и мечтата за бъдещето, надеждата, че отново ще воюват с поробителя.
(Доказателство) Вазов ни запознава с обстановката, в която живеят българските емигранти и ние разбираме за тежките условия на живота им. В сърцата на младите и честни патриоти се разгоря огъня на свещената борба за свобода. Много от тези възторжени и смели чеда на България са получили кръщение в битките на хайдушките дружини срещу поробителя. А сега принудени да напуснат родните си села и градчета, те търсят подслон в съседна Румъния. Така тези хора се превръщат в хъшове. Защото много са тези които ще кажат:
„та сърце майко не трае
Да гледа турчин, че
Бесней над бащино ми огнище”
В тези встъпителни части на повестта Вазов се интересува от душевните преживявания на героите, от колкото от битовите подробности за живото им. И за да пресъздаде сложната картина на тези преживявания Вазов използва контрасти. Запознавайки ни с вида на хъшовете ние виждаме и много общи черти в тях –преждевременното състаряване, болестите, дрипите с които се обличат, гладът. Но независимо от тези тежки изпитания хъшовете са вдъхновени от подвизите от миналото и днес те участват във великата борба.А да устои на угнетяващата бедност в студената чужда страна, се изискват не по-малко духовни сили и кураж, отколкото в битките . Конфликтът между миналото и настоящето може да бъде решен в бъдещето. Героичното е отминало, сегашното е безлично, но бъдещето може да бъде славно. А докато дойде мигът на саможертвата , балканските орли, като митични герои, ще докоснат с поглед земята си, за да черпят силата й : „ И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълмове на България. На, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, възпоменанията им, мечтите им”…
(Заключение) Ключови думи и определения, с които Вазов изгражда представата за хъшовете и техния живот в Браила, са : „ балкански орли”, „герои” , „измъчени от бедността” , „благородство и решителност”. А над всичко и в основата на всичко са свещените символи „ България” и „Свобода”. Заветната възвишена цел на тези страдалци е да се борят и умрат за свободата на България, защото те са и „ предтечите на зорницата на българското освобождение”.
)
