Уроците на Нено и Неновица - съчинение разсъждение
Нено и Неновица учат Николчо още от малък на паразитизма и мързела си, учат го да лъже безнаказано, дори да бъде поощряван за това. Те самите са и виновниците за това, че Николчо се пристрастява към ракията. Учат го на презрение към труда на хората и господарско високомерие и самочувствие.
Любен Каравелов отразява паразитизма на николчовото семейство още с описанието на атмосферата в чорбаджийския дом - там е тихо, спокойно, няма оживление, усеща се мързела на чорбаджиите. Детето отрасва в дом, в който липсва живот и мисловна дейност. Нено и Неновица по цял ден лежат на сянка в градината и си почиват, докато останалите хора в това време се трудят. Така дават пример на сина си, че няма смисъл да се работи, когато може другите да го правят вместо теб, докато си почиваш.
Нено и Неновица учат Николчо да лъже, без да бъде наказан за това. Изграждат у него сигурност, че винаги ще му се разминава наказанието и, че друг може да носи вината вместо него. Родителите подкрепят сина си в лъжата срещу слугата, без дори да си помислят, че може Николчо да е виновен. Веднага го защитават и не дават възможност на Иван да се защото, търсят вината у друг: "Кой ти ракървави устата?" Дори поощряват сина си за лъжата му. Но чорбаджиите са тазтревожени повече от това, че е нарушено спокойствието и съня в дома.
Чорбаджиите са лош пример за своя наследник. Те сами го подтикват към ракията още от малък. Като всяко дете, Николчо иска да прилича на баща си и му подражава: "Аз сикам да пия ракия и да стана като тебе". Нено се опитва да даде урок на сина си, че не е хубаво на тази възраст да се пие "гюловица", но опитите му са неуспешни. Той е неуверен, неубедителен, непостоянен и бързо отстъпва пред жена си, която пък подкрепя Николчо: "Пини си, сине, пини си, мами!" Дори му позволява да пие ракията чиста, защото "без вода е по-сладка". Заслепена от криворазбраната си майчинска любов не вижда, че детето и вече е опитвало "гюловица". Родителите са виновниците за по-нататъшното пропиване на Николчо.
Нено и Неновица учат сина си на господарско високомерие и самочувствие ипрезрение към обикновените хора. Николчо неслучайно не си избира "обикновени" приятели, а деца от неговата класа - син на попа и други двама високомерни момчета от неговия социален кръг. Приятелите му са като него - лоши пияници, от които цял град е вдигнал ръце. Родителите на Николчо изобщо не се интересуват от приятелите на сина си. Единствено старите мъдри казанлъшки граждани виждат истината: "От тив две момченца нито една майка няма да види никакво добро", "Подобно хора трябва да се затварят при лудите, защото от пияния бяга и лудият". Народът вижда, че чината е напълно у родителите: "А какво гледа Нено?", "И Нено заслужава двайсет тояги по петите". Нено много късно се сеща да поучава сина си - едва когато всичките му недостстъци са наяве и целия град обсъжда бъдещето му. Но уроците на бащата са твърде късни и няма да дадат резултат, той не е в състояние да превъзпита сина си, приема отговорите му, вместо да му се скара. А Николчо не се интересува от бащината закъсняла лекция - разсеяно навън. Нено вижда, че сина му не го слуша , но не си прави труда да му се кара, а и вече е твърде късно: "Дървото се превива докато е младо".
Николчо се учи от родителите си как да постъпва в живота. Единствено техните уроци имат вина за пропадането на момчето. Но след това всичко се връща върху Нено и Неновица - това е тяхното наказание. Те страдат от кражбите и поведението на Николчо, но сами са си виновни за това и авторът не ги оставя безнаказани.
