Кражбите на Николчо - "награда" за възпитание - съчинение разсъждение
Криворазбраната родителска любов и лошият пример за начин на живот са причина за кражбите на Николчо. Любен Каравелов заслужено наказва Нено и Неновица и те търпят последствията от своето въапитание към сина си.
Първата кражба на Николчо не случайно се разкрива точно в момента, когато Нено се опитва да превъзпита своя наследник. Тук бащата за пръв път проявява разум и справедливо обвинява сина си: "Аз мисля, че тая работа е извършил наш Никола". Но Нено не е свикнал да решава сам проблемите си и бързо отстъпва пред жена си, макар и да не е на нейното мнение. Неновица, водена от криворазбраната си майчина любов, веднага защитава сина си и бърза да обвини някой друг: "Откраднал ги е не той, а твоят измекерин с моите измекерки". Тя мисли, че децата на чорбаджиите не биха могли да откраднат, а слугите трябва да са изкупителна жертва. Чорбаджийката дори лъже, само за да защити Николчо, защото е убедена, че сина и не може да е откраднал и не може да носи вина: "Аз му давах", "Николчо никога не е влазял в зимника".
Отначало чорбаджийският син е изплашен, притеснен, изглежда "ни жив, ни мъртъв" и мисли, че този път ще бъде наказан, като вижда разярената си майка. Но след като тя го защитава и го подкрепя, Николчо се охрабрява, страха му изчезва и майчината лъжа ражда неговата: "Аз никога не съм влазял в зимника и не съм можел да зная, че майка ми си крие парите в дувара". Семейният съвет решава да се мъчат слугите, Нено и Неновица мислят, че парите ще се върнат, макар добре да знаят, че Николчо е виновен. Накрая родителите решават да прехвърлят отговорността на Пенка, като отново разрушават и се месят в чуждата съдба.
Втората кражба на Николчо се оказва фатална за баща му и довежда до неговата смърт. Нено умира от мъка по откраднатите си жълтици - за него парите са най-ценното му нещо. Преди смъртта, той разбира, че отново синът му е откраднал парите. Любен Ларавелов не съжалява Нено, а го осмива, иронизира го, защото той сам е виновен за смъртта си, понеже досега е грешал във възпитанието на сина си. Николчо не се чувства виновен, защото талка е възпитан. Той не страда за баща си, не знае какво е любов, чака само наследството да дойде у него и го пропилява много бързо. Николчо става обществено опасен, след като напълно пропада и духовно, и финансово, и физически, затова съгражданите му го игонват от града. Любен Каравелов оставя Неновица жива, за да бере горчивите плодове на възпитанието су. Тя с мъка гледа как се пилеят парите, които е събирала и пазила с години. Това е нейното наказание. Накрая Пенка се оказва изкупителната жертва на господарското високомерие и самолюбие и страда.
Нено и Неновица не обръщат внимание на кражбите на Николчо, както не обръщат внимание и на другите грешки в живота му, отново го защитават. Криворазбраната им родителска любов ги заслепява и м пречи да видят в Николчо отражението на собственото си възпитание. Единствено мъдрите граждани проумяват грешките на родителите. Любен Каравелов справедливо наказва чорбаджиите за духовното и фиичеко насилие, което са упражнявали над останалия народ.
