Изборът на лирическия герой в поемата "На прощаване" от Христо Ботев - съчинение разсъждение

Написана по повод подготовката за преминаване на р.Дунав от Румъния в поробена България през 1868г., поемата "На прощаване" от Христо Ботев е послание на автора за бъдещите поколения и за трудния, но славен път, който трябва да извървят в името на най-святото нещо - свободата.

Бунтовникът избира страшния, но славен път на борбата. Той знае, че по-вероятния изход е смъртта му, а заедно с това и страданието на близките му хора, но този път ще го доведе до безсмъртието на душата му в паметта на народа.

Героят е силно привързан към майка си, затова се обръща към нея във всеки ключов момент с мисли, топли думи и в тях проличава близката духовна връзка между двамата. Бунтовникът знае, че майка му най-много ще страда за него, тя му е най-близкия човек, затова още от начало я успокоява, утешава:

Не плачи майко, не тъжи,
че станах азе хайдутин...


Насърчава я да не дава воля на чувствата си, а да проклина жестоките поробители, които са виновни за участта му, защото вярва, че майчиното проклятие ще се сбъдне. Бунтовникът не може да търпи поругаването на бащиния дом, което е най-свято за него:

да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,...


Героят иска да защити бащиния си дом, както и най-близките му хора, които страдат в поробена България, а когато те страдат, тогава страда и той самият.

Лирическият герой напуска свещения дом, отделя се от него, за да поеме по страшния, но славен път на борбата за свобода. Той прави този мъчителен избор, защото колкото и да е труден и мъчителен пътя, той все пак му е много необходим. Негово морално задължение е да измие този път. Бунтовникът знае, че не всички ще разберат избора му, като подвиг, че някои хора ще го запомнят просто като един "нехрани-майка". За него е достатъчно близките му хора да разберат, че е извършил саможертвата си в името на велик идеал - свободата, макар и да не е никак щастлив в чужбина:

но таз тежка чужбина -
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги!


Бунтовникът осъзнава, че главният виновник за избора му на пътя е майка му:

Но кажи какво да правя
кат ме си, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,...


Героят се прощава завинаги с майка си и и разкрива, че няма търпение да поеме решителната битка. Тя разбира трудния му избор. За него това е достатъчно, както и да остане завинаги в паметта на народа!

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Svetla ( 4) на 18 Октомври 2010
Blagodarq ti mn.Imame sa4inenie razs1jdenie za doma6no i mi trqbva6e pomo6t
lilito ( 2) на 03 Ноември 2008
mn e hubawo i vse pak balgodarq
Kaloqn ( 2) на 08 Януари 2008
Blagodarq mnogo imame klasno po literatura i tova e 1 ot temite po koqto trqbva da se napravi sa4inenie razsazdenie mersi mnogo

xristian ( 20) на 30 Декември 2007
meris mnogo