Любовта в нас
Всеки от нас е изпитвал любов, независимо каква. Тя може да бъде към семейството, към приятелите, към любимия човек, а дори и към животните. Всеки я разбира по различен начин.
Най-често под любов разбираме любов между момиче и момче. Но това, че те са заедно не значи, че изпитват чувства, присъщи за нея. Мисля, че те се появяват с времето и ако са истински не биха могли да изчезнат, както някои хора твърдят. Пример за това е моя позната, която твърдеше, че е влюбена в едно момче. След известно време се разбра, че и той я харесва, затова те започнаха да излизат заедно. Мина известно време и тя ми сподели, че вече не изпитва същите чувства, както в началото. Не след дълго разбрах, че са се разделили. Ако те двамата изпитваха истински чувства един към друг, това нямаше да се случи. Единственото нещо, което се е появило между тях е страст, която е моментна за разлика от любовта. Както се казва в любовта може да се появи страст, но в страстта никога любов. Трябва да се научим да различаваме двете неща.
Под любов разбирам най – вече доверие, привързаност и грижа от страна на човека срещу мен. Да мога да разчитам на него и да знам, че той винаги ще е насреща без да се замисли, но и в същото време да ми казва къде съм сбъркала. Моя приятелка намери своята сродна душа. След дълго търсене намери човека, с които иска да прекара живота си. Аз искрено се надявам да имам нейният късмет и един ден също да го срещна.
Едни от хората, на които дължа много са моите родители. Това е нормално, но аз ги обичам и им благодаря, че са ме направили такава, каквато съм в момента. Познавам хора, които казват, че не обичат своите. Това е много жестоко от тяхна страна, защото независимо какви са, те трябва да ги обичат най – малко, защото са на този свят. Ние, децата, сме плод на любовта между нашите родителите.
Всеки от нас има поне един приятел, на когото държи истински и е готов да направи всичко за него. Трудно се намира такъв човек. Готов на всичко за теб. Аз имам такава приятелка. Когато имам нужда, тя винаги е до мен. Подкрепяме във всяко мое начинание, знае, когато нещо не е наред, дори да се опитвам да го прикрия. Знае, че когато има нужда, аз винаги ще съм насреща. Така изразявам своята обич към нея.
Има хора, които обичат животните, но има и други, които казват, че не могат да ги понасят. Преди години имах куче, което беше като мой верен другар. С годините се бях привързала много към него и го чувствах като член от семейството. Много го обикнах, но впоследствие се оказа, че е болно от неличима болест и трябваше да изберем или да го оставим да се измъчва или да го отървем от мъките му. За мен, както и за другите от семейството, беше много труден избор, но всички знаехме, че е време да се сбогуваме с него. Много ми е тъжно, като се сетя за него. Сега вече не искам животни у дома, не защото не ги обичам, а защото ме е страх да не се повтори отново. Но това, че обичам животните си остава факт и съм сигурна, че никога няма да си променя мнението спрямо тях.
Много обичам да се разхождам сред природата. На моите познати обаче това не им се нрави много и предпочитат да се разходят по магазините. Те не ценят природата и не осъзнават, че без нея ние не бихме могли да съществуваме. Всеки има право на избор и аз не ги съдя, но мисля, че прекалено много взехме да мислим за материалното, без да разбираме, че то е до едно време. Ако не се съхраним като хора, няма да умеем да оценяваме малките неща в жовота и ще страдаме.
Има всякаква любов по света. Важното е да намерим човека, който ни прави истински щастливи, да ценим семейсвото си, приятелите си и дори природата. Всичките тези неща, взети заедно осмислят живота ни. Както се казва любовта ще спаси света.
