Сърдечно-съдовата система
Кръвоносните съдове на сърдечно-съдовта система образуват две основни подсистеми: съдове от малкия и големия кръг на кръвообращение.
• Съдовете от малкия кръг на кръвообращението – пренасят кръв от сърцето към белите дробове и обратно.
• Съдовете от големия кръг на кръвообращение – съединяват сърцето с всички други части на тялото .
Кръвообращение
Движение на кръвта в кръвоносната система, обусловено главно от сърдечни съкращения. Описано през 1628 от У. Харвей. Чрез кръвообращението се пренасят хранителни вещества, кислород, хормони и др. към клетките и крайни продукти от обмяната на веществата към белите дробове, бъбреците, кожата; подпомага се терморегулацията. Повечето безгръбначни имат отворен кръг на кръвообращение. У кръглоустите и рибите кръвообращението има 1 кръг, у дишащите с бял дроб гръбначни и у човека – 2 кръга, свързани чрез сърцето. Голям (телесен) кръг на кръвообращение – лява сърдечна камера, аорта, артерии, капилярна мрежа, вени, долна и горна куха вена, дясно предсърдие (венозната кръв от храносмилателната система преминава през черния дроб, преди да се влее в долната куха вена – чернодробно кръвообращение). Малък (белодробен) кръг на кръвообращение – дясна сърдечна камера, белодробна артерия, капиляри на белодробните алвеоли, белодробни вени, ляво предсърдие. Кръвообращението има сложна нервно-ендокринна регулация. У човека количеството на циркулиращата кръв е 75-80 %, останалата се намира в кръвни депа.
Артерия
Кръвоносен съд, изнасящ богата с кислород (артериална) кръв от сърцето към органите и тъканите; само белодробната и пъпните артерии пренасят венозна кръв. Стените на артерията са изградени от 3 слоя: външен (съединителна тъкан), среден (гладки мускулни влакна, колагенни и еластични влакна) и вътрешен (плоски ендотелни клетки); между слоевете има еластични мембрани.
Вена
Кръвоносен съд, носещ богата на въглероден диоксид (венозна) кръв от органите и тъканите към сърцето; само белодробната и пъпната вена пренасят артериална кръв. Стените на вената подобно на артериалните са изградени от 3 слоя – външен (съединителнотъканен), среден (мускулно-колагенен) и вътрешен (ендотелен), но са тънки, с по-малко мускулни и еластични влакна. В по-големите вени има клапи, които не позволяват на кръвта да се връща назад.
Сърце
Сърцето представлява кух мускулест орган с възрастови, полови и индивидуални характеристики. Сърцето като орган притежава три слоя – ендокард, миокард и епикард. Ендокардът е изграден от епителна тъкан. Миокардът е изграден от сърдечна мускулна тъкан, която се среща само в сърцето. Епикардът е изграден от съединителна тъкан. Самото сърце е обвито в съединително-тъканна торбичка, наречена перикард, която съдържа определено количество течност, намаляваща триенето при работата му. То се състои от две предсърдия и две камери. Двете предсърдия ляво и дясно/ се съкращават едновременно, малко преди да се съкратят двете камери. Предсърдията и камерите под влияние на електрически импулси извършват съкращение /систола/, последвано от отпускане в период на покой /диастола/. Всяка камера има по два отвора.
През единият по време на диастола камерата се пълни с кръв от предсърдията, а през другия по време на систола кръвта се изтласква от дясната камера в белодробна артерия, от лявата камера в аорта. Всеки камерен отвор има по една клапа с две или три платна. На отвора между дясното предсърдие и дясната камера се намира трикуспидална клапа, а между дясната камера и белодробната артерия – пулмонална клапа, между лявото предсърдие и лявата камера-митрална клапа, между лявата камера и аортата – аортна клапа. В дясно предсърдие се вливат двете празни вени, които носят неоксидирана кръв от цялото тяло. По време на диастола кръвта от дясното предсърдие преминава през отворената трикуспидална клапа и изпълва дясната камера. По време на систола кръвта от дясната камера се изтласква през отворената пулмонална клапа в белодробната артерия и нейните разклонения и в белите дробове. Оттук след оксидиране кръвта се събира в белодробните вени, които се вливат в лявото предсърдие.
По време на диастола кръвта от лявото предсърдие преминава през отворената митрална клапа и изпълва лявата камера. По време на систола кръвта от лявата камера се изтласква през отворенета аортна клапа в аортата и неините разклонения. Сърцето е помпа, която привежда в движение кръвта в кръвоносните съдове. Големите артерии транспортират кръв от сърцето към периферията, а големите вени, обратно, от периферията към сърцето. Артериолите /най-малките разклонения на артериите/ представляват регулиращи съдове пред капилярната мрежа. Венулите /най-малките разклонения на вените/ представляват регулиращи съдове след капилярната мрежа.
Капилярите /най-крайните и най-малките разклонения на съдовата система/ се намират между артериолите и венулите. Във вените нормално се намира значително количество кръв в резерв. Чрез свиване и отпускане на венозната стена се регулира количеството неоксидирана кръв, което се транспортира обратно от периферията към дясната половина на сърцето и оттам към белите дробове.
