ТЕЗИ на Баба ти Илийца

Увод: Вазовият разказ “Една българка” смислово е обвързан с паметен за българската история момент – разгрома на Ботевата чета. В трагично време на изпитания, на примирение и страх се откроява образът на главната героиня – баба Илийца. В света на творбата тя остава вярна на своя родолюбив и християнски дълг, на разбирането си за добро.
Теза:
І.Вариант: Проблемът дали образът на баба Илийца има обобщаващ смисъл, или откроява нейната единственост няма еднозначно решение. Заглавието на творбата – “Една българка” и мотото “Аферим, бабо, машаллах”, както и липсата на лични имена за голяма част от героите, свидетелстват за амбицията на писателя да потърси обобщението за българския характер в образа на главната героиня. Повествованието “спори” със заглавието. В сюжетното развитие баба Илийца е “странната”, единствената, осмелила се да помогне на преследван от поробителя борец за свобода.

ІІ. Вариант: Вазов възвеличава постъпката на баба Илийца, искрено религиозна, смела и родолюбива жена, която се опитва да спаси един от Ботевите четници. Качествата, които проявява баба Илийца, я отделят от многото подобни на нея българки. Тя на пръв поглед е обикновена като тях: добра майка и християнка. Но баба Илийца е необикновена като личност.Тя забравя себе си и собствената си безопасност, за да помогне на изпадналия в беда бунтовник. При това авторът на няколко места в разказа пряко или косвено внушава изключителността на нейното поведение в сравнение с това на някои от героите. Затова баба Илийца не може да бъде считана за събирателен образ на всички българки от онази епоха, за една от многото, а трябва да бъде сравнявана само с тези, които са били способни на подобна саможертва. Тя е една необикновена българка, достойна за възхищение, и в това се крие истинският смисъл на заглавието, което Вазов слага на разказа си.


Историческата действителност, разкрита в І част на разказа “Една българка” от Иван Вазов
Теза: В първа част на разказа “Една българка” Иван Вазов рисува страшното и размирно време на историческата 1876 година. В сцената на брега на Искъра виждаме преплетени историческата съдба на българския народ и личната съдба на баба Илийца. Чрез образите на жените, заптиетата и челопеченката авторът рисува поведението на хората в критична ситуация – страха на роба, грубостта на властника и всеотдайността на майката и родолюбката. Историческите събития открояват нравствените ценности на епохата, висшите християнски и човешки добродетели.

Една българка на фона на робското време
Съчинение разсъждение върху І и ІІ част на разказа
Увод: Духовното израстване на българския народа във векове на потисничество е една от водещите теми в творчеството на големия родолюбец Иван Вазов. В търсене на примери, той създава “Една българка” – разказ за една обикновена трудова жена, която се опитва да спаси ранен Ботев четник в онова напрегнато и тревожно време, криещо много опасности за живота на човека. Първи и втори епизод създават първоначална представа за героинята и бележат началото на дългия път към доброто, който тя ще извърви.
Теза: Още в първи епизод се откроява разликата между главната героиня – баба Илийца, и останалите герои – уплашени и примирени. Решителността, волята и смелостта на възрастната жена, нейната действеност и непримиримост рязко изпъкват на фона на страха и малодушието у другите герои. Тя предизвиква още повече уважение, когато във втори епизод става ясно, че упоритостта и настоятелността й са породени от желанието й да спаси не един, а два човешки живота. Разликите между силната духом българка и робската нагласа на сънародниците й се задълбочават със следващите епизоди, за да утвърдят силата на един характер, добротата на едно милостиво сърце, нравствеността на една достойна българска жена.
Заключение: Първите два епизода на разказа “Една българка” рисуват една различна на фона на останалите героиня. Преодоляла уплахата от поробителя, надмогнала удобствата на съществуването далеч от проблемите, тя е пример за човек, притежаващ вътрешна свобода. Именно тази духовна свобода я подтиква да направи достойния избор – да окаже помощ и подкрепа на един човек в беда, на един борец за национална свобода. Още в началото на разказа постъпката на обикновената жена прави впечатление с категоричността на решението, с нравствеността и духовната сила, характерни само за хората със свободна воля.

Различните лица на българското


Да направи това добро / ІІ част /
Теза: Вечният човешки стремеж към добро ръководи баба Илийца в действията и поведението й във втора част на разказа. При срещата с непознатия момък, под въздействието на християнските и човешките ценности – състрадание и милосърдие, водена от родолюбие, тя решава да спаси живота на бунтовника, “тръгнал за християнска вяра курбан да става”. Илийца дълбоко вярва, че ако стори добро, Бог ще поживи внучето й.

“Да сторя това добро…клетнику”

( Наблюдения върху втори епизод )
Увод: Вазовият разказ “Една българка” художествено тълкува смисъла на човешкия живот в трагичното българско време на изпитания, на робски страх и позор след разбиването на Ботевата чета.
Теза: Главната героиня баба Илийца представя идеята на Вазов за добродетелния българин, който остава верен на собствената си нравствена същност, когато голямата история се докосне до личната му съдба. При срещата с бунтовника страхът отстъпва пред състраданието и милосърдието. Баба Илийца е уплашена, но не губи самообладание. Старата жена осъзнава риска, който поема, но с майчиното си сърце усеща, че трябва да помогне на страдащия и безпомощния. Към това решение я подтикват и християнската й вяра, и любовта към ближния, и милосърдието към изпадналия в беда.

Да забравиш себе си в грижа за другите
( Размисли върху трети епизод )
Теза: В трета част на разказа “Една българка” Иван Вазов разкрива нравствената красота на баба Илийца – грижовна, всеотдайна, майчински грижовна и по християнски милосърдна.Тя забравя собственото си страдание и болка в името на спасението на един човешки живот, на един българин. Чрез контраста с егоизма и себелюбието на калугера,художествено завладяващо и убедително, авторът рисува пред читателя образа на една истинска българка.

“Ти си луда”
Теза: Иван Вазов противопоставя два типа поведение, два характера – на християнски милосърдната и майчински грижовна баба Илийца и на безверника, егоиста, страхливеца отец Евтимий. Всичко прекрасно, хуманно и възвишено в поведението на старицата за калугера е лудост. За неговата бедна душа не може да разбере постъпките на жената, за него те са необясними.
Дългът срещу егоизма
ТЕЗИ:
І-ви вариант: В трета част на разказа “Една българка” Иван Вазов противопоставя две гледни точки, два типа поведение, два човешки характера. Чрез образите на баба Илийца и отец Евтимий авторът подчертава всеотдайността, жертвоготовността, чувството за дълг и ги съпоставя със себелюбието, страха и егоизма. Любовта към ближния, желанието да стори добро извисяват старата жена, а безсърдечието и безотговорността принизяват калугера. Използвайки контраста, творецът утвърждава истинските ценности в човешкото поведение.
ІІ-ри вариант: Баба Илийца въплъщава Вазовата художествена представа за доброта и ненатрапващо се родолюбие. Тази жена от народа преодолява всички препятствия по пътя в името на едно обещание – свят дълг, който я характеризира като българка и патриотка. Смелото поведение на старата челопеченка контрастира на егоизма и лицемерието на калугера Евтимий.

Светът на баба Илийца и светът на калугера
Увод: В разказа “Една българка” чрез поведението на персонажите Вазов разкрива трагизма и героизма на възрожденската епоха. Като противопоставя поведението на една българка и един калугер, авторът внушава на читателите мисълта, че свободата на човека зависи не само от историческите условия, но и от вътрешната потребност от нея. Двамата герои представят противоположни варианти на човешко поведение, определени от светогледа и ценностната им система.
Теза: Светът на баба Илийца е свят на доброта и на християнска нравственост. Това е свят на майчиното сърце, което знае да обича и да дарява любов, без да очаква награда. Той е свят на вярата, на доброто, което е по- силно от злото. Светът на баба Илийца е свързан с убеждението, че истинското човешко поведение е в добротворчеството. В отстояването на гражданска, човешка и християнска позиция е духовното превъзходство на героинята над малодушния калугер. Неговият свят е мрачен, изпълнен със страх и грижа за собственото физическо оцеляване. Калугерът е посветил живота си не на Бог и на християните, а единствено на собствените си интереси. В мисленето на божия служител се откроява робското примирение. Такъв човек никога не може да разсъждава и действа като свободна личност.

Какво дава сили на баба Илийца да изтръгне кола / ІV част/
Теза: Човечността, християнското милосърдие, вярата в доброто, състраданието, майчиното чувство и родолюбието дават сили на баба Илийца да надмогне страховете си и да се пребори със забития от години в земята кол. Искреното й желание да помогне, да спаси един човешки живот, верността й към дадената дума и чувството за дълг удвояват и утрояват силите й в неравната битка. В ІV част тя удържа най- голямата победа по пътя си към доброто.
“Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше”
ІV част
Увод: В разказа “Една българка” Иван Вазов извайва нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той разкрива на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности.
Теза: Добродетелите на баба Илийца се открояват в най- голяма степен в ІV част на разказа, когато героинята преодолява изключително трудни препятствия, изпречили се на пътя й при нейното благородно желание да помогне на Ботевия четник. Разказът изобразява подвига на старата жена чрез подробно описание на страшната нощ, чрез неочакваните изпитания на брега на Искъра, които засилват напрежението и внушават драматизъм и тревога. Баба Илийца мобилизира всичките си сили и успява да извърши невъзможното.

Силата на духа срещу препятствията по избрания път
(Размисли върху ІV част на разказа “Една българка”)
Увод: Следосвобожденската действителност възмущава Вазов със загубата на възрожденския идеализъм и с грубия си материализъм. Затова той често се връща към недалечното минало, от което се стреми да посочи на българския народ образци за достойно поведение. В разказа “Една българка” писателят разкрива изключителният характер на една обикновена селска жена, която в момент на всеобщ страх и робско примирение преодолява трудности и опасности, за да изпълни своя човешки и майчински дълг да спаси от глад и смърт Ботевия четник.
Теза:
Силата на нейния дух се разкрива най-ярко в четвърта част на разказа, когато баба Илийца трябва да се справи с поредното препятствие, за да помогне на момъка в церовата гора. Тя е сама срещу природната стихия – бушуващата река. На пръв поглед не е по силите й да премине реката, но тя преодолява препятствието единствено заради необикновената нравствена мобилизация, заради непоколебимата вярност към принципите на християнския морал и човечността. Желанието да извърви поетия път докрай, да стори добро на непознатия момък, й дава неподозирана енергия. Тя надмогва ограничените си физически сили в непосилната борба с мъртвата материя, в която побеждава непоколебимият дух и верността към повелите на човеколюбието и патриотизма.
Заключение: Самоотверженото поведение на българката е издигнато в разказа като модел на нравственост и величие. Въпреки всички усилия, баба Илийца не успява да спаси бунтовника, но благородното намерение и нейният щедър характер заслужават възхищението и преклонението на читателя.

“Как къде? Ами у дома.” / V част /
При втората среща на баба Илийца с бунтовника се разкрива връхната точка на състрадание и самопожертвователност, на които е способна. Майчината жал и болка, милосърдието и съпричастността към съдбата на бунтовника карат старата жена да изрече спонтанно думите :”Как къде? Ами у дома.” За нея е съвсем естествено да доведе до край доброто дело, което е започнала. Простичките й думи разкриват пренебрегнатия риск в името на спасението на един човешки живот. Постъпката й говори за нравствена сила и духовна свобода.

“Бабо, благодаря ти, ти си добра жена”
Увод:
І – ви вариант: В пета част на разказа “Една българка”на Иван Вазов ясно изпъкват човеколюбието и майчината загриженост на баба Илийца към четника, желанието на челопеченката да направи всичко, което е по силите й, за да спаси един клетник, тръгнал да се жертва за свободата на родината си. В тази част от Вазовия разказ чувствата между баба Илийца и бунтовника са силни и дълбоки. Бунтовникът вежда в баба Илийца своето спасение, а челопеченката приема изстрадалия момък като свой син и е готова да направи всичко за него, както би направила това за своето внуче.
ІІ- ри вариант: Възпоминанието за великото и героичното е водещото начало във Вазовите творби. След като се е посветил изцяло на България, на нейния народ и съдба, писателят родолюбец търси ярки и вълнуващи моменти, които да завладеят ума и сърцето на читателя, като създадат у него светлия образ на родното, на българското.
ТЕЗА:
І-ви вариант: Думите на бунтовника разкриват дълбоката признателност, преклонението и умилението му пред великодушието, силата и жертвоготовността на баба Илийца. Те носят синовна обич, доверие и благодарност, родени в душата на момъка още при първата среща със старицата.
ІІ-ри вариант: Думите “Бабо, благодаря ти, ти си добра жена” са израз на дълбока благодарност и искрено човешко възхищение от страна на бунтовника към възрастната отрудена жена, която е решена да го скрие в собствения си дом, да рискува живота си заради него. Фактът, че момъкът целува напуканата старческа ръка на Илийца, говори за силните чувства, за невъзможността на четника да овладее вълнението си, трогнат до дъното на душата си от постъпката на тази сърдечна българка. Естественият спонтанен жест на бунтовника е продиктуван от искрените му чувства към Илийца. В тази целувка обаче вероятно се крие и стаената увереност на героя, че не е жертвал напразно живота си, че страданието му за България и нейния народ има отклик в душата на българина. От друга страна, когато решава да скрие четника в дома си, себеотрицанието на Илийца прераства в жертвоготовност. Тя е решена да рискува своя живот и живота на близките си, за да изпълни човешкия си, граждански и морален дълг.
ІІІ-ти вариант: Вдъхновен от силни патриотични чувства, Иван Вазов пресъздава в своя разказ “Една българка” образа на обикновена жена от народа, която проявява истински героизъм и затрогваща човещина в смутното и тревожно време, когато Ботевата чета е разбита. Героинята на разказа има изключителна духовна сила в условията на робство и страх, на погром и изпитания за човешката същност. Баба Илийца извършва мълчалив, но достоен за подражание подвиг, ръководена от стремежа да спаси човешки живот, независимо от всички изпитания и препятствия по своя път. Чувството й за човешки дълг, християнското й милосърдие я подтикват да мобилизира физическите и моралните си сили и да направи всичко в името на една хуманна цел. Измъченият и преследван Ботев четник оценява възвишения жест на старата жена и с признателност целува напуканата й от труд ръка, като изрича с вълнение и благодарност: “Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!”.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
І-ви вариант: Разказът “Една българка” разкрива човешките добродетели на една обикновена жена от народа. Баба Илийца е сред многото безименни българки в страшните времена на робството, успяли в кризисен исторически момент да защитят нравствената сила и устойчивост в характера на българина.
ІІ-ри вариант: Въпреки че бунтовникът се самоубива, Илийца дава всичко от себе си, за да го спаси. Подвигът, нравственият героизъм на челопеченката и славната саможертва на четника внушават представата за силата и богатството на българския дух и вяра, за тържеството на непреходните човешки ценности в условия на борба за свобода.

Втората среща с бунтовника, изпитание за Илийчиния дух
Увод: В разказа “Една българка” Иван Вазов представя героизма и патриотизма на българската жена, която съхранява своята доброта и майчинска грижа към всеки, който има нужда от състрадание и помощ. В пета част на повествованието е изобразена втората среща с бунтовника. В този вълнуващ момент читателят открива богатата Илийчина душа. Въпреки личното страдание тя има сили да обича и да помогне на изпадналия в беда бунтовник.
Теза: В своя път към доброто баба Илийца е водена от сърцето. Вярата, че трябва да помагаш на ближния, й дава сили да стори и невъзможното, но да се върне при бунтовника и ако даде Бог, да спаси два живота – неговия и на внучето си. Илийца е убедена, че постъпва правилно. Тя нито за миг не се съмнява в решението си и не се колебае в действията си. Изпитанията на духа й са свързани с трудностите, които трябва да преодолее, и риска, на който трябва да се изложи.

Силата на духа срещу препятствията по избрания път
(Размисли върху ІV част на разказа “Една българка”)
Увод: Следосвобожденската действителност възмущава Вазов със загубата на възрожденския идеализъм и с грубия си материализъм. Затова той често се връща към недалечното минало, от което се стреми да посочи на българския народ образци за достойно поведение. В разказа “Една българка” писателят разкрива изключителният характер на една обикновена селска жена, която в момент на всеобщ страх и робско примирение преодолява трудности и опасности, за да изпълни своя човешки и майчински дълг да спаси от глад и смърт Ботевия четник.
Теза:
Силата на нейния дух се разкрива най-ярко в четвърта част на разказа, когато баба Илийца трябва да се справи с поредното препятствие, за да помогне на момъка в церовата гора. Тя е сама срещу природната стихия – бушуващата река. На пръв поглед не е по силите й да премине реката, но тя преодолява препятствието единствено заради необикновената нравствена мобилизация, заради непоколебимата вярност към принципите на християнския морал и човечността. Желанието да извърви поетия път докрай, да стори добро на непознатия момък, й дава неподозирана енергия. Тя надмогва ограничените си физически сили в непосилната борба с мъртвата материя, в която побеждава непоколебимият дух и верността към повелите на човеколюбието и патриотизма.
Заключение: Самоотверженото поведение на българката е издигнато в разказа като модел на нравственост и величие. Въпреки всички усилия, баба Илийца не успява да спаси бунтовника, но благородното намерение и нейният щедър характер заслужават възхищението и преклонението на читателя.
Какво дава сили на баба Илийца да изтръгне кола / ІV част/
Теза: Човечността, християнското милосърдие, вярата в доброто, състраданието, майчиното чувство и родолюбието дават сили на баба Илийца да надмогне страховете си и да се пребори със забития от години в земята кол
  • . Искреното й желание да помогне, да спаси един човешки живот, верността й към дадената дума и чувството за дълг удвояват и утрояват силите й в неравната битка. В ІV част тя удържа най- голямата победа по пътя си към доброто.
    “Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше”
    ІV част
    Увод: В разказа “Една българка” Иван Вазов извайва нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той разкрива на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности.
    Теза: Добродетелите на баба Илийца се открояват в най- голяма степен в ІV част на разказа, когато героинята преодолява изключително трудни препятствия, изпречили се на пътя й при нейното благородно желание да помогне на Ботевия четник. Разказът изобразява подвига на старата жена чрез подробно описание на страшната нощ, чрез неочакваните изпитания на брега на Искъра, които засилват напрежението и внушават драматизъм и тревога. Баба Илийца мобилизира всичките си сили и успява да извърши невъзможното.
    Втората среща с бунтовника, изпитание за Илийчиния дух
    Увод: В разказа “Една българка” Иван Вазов представя героизма и патриотизма на българската жена, която съхранява своята доброта и майчинска грижа към всеки, който има нужда от състрадание и помощ. В пета част на повествованието е изобразена втората среща с бунтовника. В този вълнуващ момент читателят открива богатата Илийчина душа. Въпреки личното страдание тя има сили да обича и да помогне на изпадналия в беда бунтовник.
    Теза: В своя път към доброто баба Илийца е водена от сърцето. Вярата, че трябва да помагаш на ближния, й дава сили да стори и невъзможното, но да се върне при бунтовника и ако даде Бог, да спаси два живота – неговия и на внучето си. Илийца е убедена, че постъпва правилно. Тя нито за миг не се съмнява в решението си и не се колебае в действията си. Изпитанията на духа й са свързани с трудностите, които трябва да преодолее, и риска, на който трябва да се изложи.
    “Как къде? Ами у дома.” / V част /
    При втората среща на баба Илийца с бунтовника се разкрива връхната точка на състрадание и самопожертвователност, на които е способна. Майчината жал и болка, милосърдието и съпричастността към съдбата на бунтовника карат старата жена да изрече спонтанно думите :”Как къде? Ами у дома.” За нея е съвсем естествено да доведе до край доброто дело, което е започнала. Простичките й думи разкриват пренебрегнатия риск в името на спасението на един човешки живот. Постъпката й говори за нравствена сила и духовна свобода.
  • Добави коментар

    Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

    Коментари

    ali lasheva ( 36) на 17 Декември 2013
    добре е,но ако е по-късо ще е по-добре