"По жътва" - сбит преразказ
От далечните нивя се прогласят весели девойки, пеещи чудни песни. Селският момък - Никола усилено жъне с майка си и сестра си. Полето затихва. Отнякъде се дочува прекрасният глас на Пенка, девойката, която Никола обича. Той отговаря с весело провикване, а Пенка му изпява мила, обична песен. Усилната жътва продължава, защото има любов, песни и радост.
От съседната нива дотичва запъхтяло се дете, което съобщава, че Пенка примряла от жега. Лошата вест се разнася из цялото поле. Всички се надяват това да е лъжа, да не е Пенка поредната жертва. Селяните захвърлят сърповете си и отиват на нейната нива, уплашени и ужасени. Посред полето е паднала Пенка. Забрадката закрива красивото моминско лице. Алена струйка кръв обагря гушката на девойката. Пенка е убита от слънчев удар. Никола отчаяно разбутва навалицата и пада съкрушен до студеното мъртво тяло на любимата си.
На следващия ден слънцето продължава да пече немилостиво. Полето празнува тъжен празник - погребението на Пенка.
