Внуците на Бай Ганьо - есе
Бай Ганьо дори е горд с постъпките си. Как го показва? По един много неудобен за другите българи начин-удря се по гърдите като Тарзан с думата ,,Булгар”, изречена със страшна интонация.
Но има ли байганьовци днес? Къде са те? Естествено че има.Те са навсякъде. Не са облечени с разкопчани блузи и пояси на големите си кореми, но веднага могат да се познаят по цинизмите и псувните, изхвръкващи от устите им на всяка втора дума. А, ето един в автобуса, който не отстъпва мястото си на възрастната жена, нито пък на майката с болно дете. Още един баш баровец си изхвърля боклука от петнадесетия етаж, като същевременно оглежда с нахално-закачлив поглед съседката си, която усърдно чисти. На съседната улица пък друг си усилил телефона до дупка, та кънти оня ми ти кючек, та се пушек вдига. Както може всеки да се увери, внуците на бай Ганьо са навсякъде. И не само в България. Има такива, които досущ приличат на Алековия герой и в чужбина. Качеството на живот там е по-добро, отколкото в България, засега. А щом келепир има- българинът е там.
Германци, испанци, португалци, чехи, французи- лъже ги както се пише по книгите и прибира доволно утроените пари.
На тези хора всъщност им е леко на сърцето. Защо? Те не крият чувствата и мислите си. Дори и да не трябва да казват дадено нещо- правят го. Срамът е лишен от всякакъв смисъл за тях. Но п& #242; ли е хубаво да живееш зад измислена маска и да се криеш? Тогава животът ти ще бъде описван с една дума-сив, хората ще ти се струват сухи, а в сърцето ти ще цари пустота.
Дали ще приличате на бай Ганьо или не- решете сами.
