Записки.инфо премахна абонаментите! Всички материали, както и мобилната версия са свободно достъпни!

В един есенен ден по шосето

Трябва да се живее” - Казва героят на Павел Вежинов и разказът се насочва към размислите за живота и него¬вия смисъл. Сериозната философска проблематика предизвиква смут v мислите на младия читател, който неочаквано е поставен пред дръзките въпроси на автора: защо трябва да се живее, какво са животът, съзнанието, енергията, съдбата. Затова „В един есенен ден по шосето” е интерес¬но обобщение на различни нравствени теми- за доброто и злото, за силата на духа и волята, за смисъла на същест¬вуванието, за човешките страсти, за прогреса, за естествената връзка между човека и природата. Неслучайно Павел Вежинов избира за разказвач в произведението си герой от големия град. Точно чрез него много по-задълбочено може да се разкрие дехуманизацията на съвременното общест¬во, търсещо път към света чрез разума, а не чрез чувствата. Недвусмислено в репликата на пришълеца относно него¬вата нравствена същност, в която „има много повече разум и по-малко чувства”, се крие упрек към земните обитатели, длъжни да постигнат истинското позна¬ние и по пътя на сърцето...
Поведението на главния герой се наб¬людава v два основни плана - грижата за болния приятел и беседата с не¬познатия. В основата на взаимоотно¬шенията му се отразява противопос¬тавянето - близък, познат/непознат, извънземен. Единият е слаб човек, сло¬мен от болестта, безразличен към жи¬вота, а другият може даже да преодолее границите на пространството, да се намеси в съдбата на човека, ако пожелае. Позицията на разказвача се оказва междинна, свързваща двете крайности — отчаянието, песимизма и самоувереността в силата на ми¬сълта. На безпристрастния тон, с който пришълецът беседва, авторът противопоставя чувствителността и логиката на личността, убедена в необходимостта да се живее и притежаваща оптимизма, че всеки човек е способен да преодолее ограниченията на пространството. Героят на Павел Вежинов знае, че земното човешко съ¬ществуване е кратко, но вярва във възможностите на човека и в разказа се утвърждава идеята за силата на ми¬сълта, която е способна да преосмисли битието си.
За бъдещето на човечеството може да мисли и да се тревожи само нравст¬вената личност, която сама е изпитала болките и провокациите на обществе¬ните отношения. Макар и неназован поименно, разказвачът в „В един есе¬нен ден по шосето” е човек на дви¬жението и промяната. Главният герой се налага като човек на риска. Доста¬тъчно е да се споменат само няколко факта, за да се разбере, че той често действа спонтанно, импулсивно (кач¬ва се на колата с изтрити гуми в дъж¬довно време; взема случаен човек от пътя и започва с него разговор, преди да го въведе във вилата си; настойчиво търси помощ от този непознат, който неколкократно го озадачава с поведе¬нието си). Не само като приятел на чо¬век, за когото като че ли няма никак надежда за живот, но и като мислеща личност той би желал да срещне раз¬биране. Неговият зов за помощ идва като „спасителна мисъл”: „Тогава помог¬нете поне на моя приятел... Съгласете се, но един-единствен случай на намеса съвсем не може да промени историчес¬кия път на човешкото развитие” Пришълецът като.представител на друга цивилизация е въведен в сюжет¬ното пространство на произведение¬то с определена цел. Чрез неговите ду¬ми и поведение авторът отправя недвусмислено предупреждение към възприемателя за себевглеждане. Много важно е всеки човек да се за¬мисли върху начина си на живот и по¬ведение, за да разбере, че истинското съвършенство е все още далеч. Необходимо е да се търси път във всяка критична ситуация. Вярно е, че невинаги има изход, но всяка възможност - дори и най-малката - трябва да бъ¬де използвана със съзнанието, че уси¬лието в името на доброто един ден ще бъде възнаградено. Така, без да бъде всесилен, човек би могъл да се опита поне да бъде добронамерен.
Извънземният е от далечна, по-напреднала цивилизация, която изпитва към Земята чисто регистраторски интерес, лишен от чувства и на¬мерения. Той е само обикновен наблюдател и информатор. Писателят на криминални исто¬рии се учудва, че пришълецът и неговата ци¬вилизация са свидетели на земните неправди и насилия, виждат как „нещастни и безпомощ¬ни се въртим в омагьосания кръг на своето нез¬нание”, а е „толкова лесно” да помогнат, но те не правят нищо.
Непознатият не помага, защото му е забра¬нено да се меси в делата на Земята. Според него: „Вие сами трябва да постигнете своите знания... И със свои собствени сили да изминете пътя.” Човечеството само трябва да постигне знанията си, само трябва да реши проблемите си, защото ако сега му се помогне, други проб¬леми могат да го унищожат. Само в преодоля¬ването на трудностите се формират необходи¬мите качества, за да се осъществи прогреса, развитието към по-добро. „Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното човешко съществувание?” — подчер¬тава пришълецът от Космоса.
Извънземният обогатява тази мисъл. Въпре¬ки че е тъжен, унил и самотен, със студена ду¬ша, още щом се качва в колата, той подхвър¬ля, че е видял спътника си с пушка. За непоз¬натия ловът е убийство, при което „изчезва ня¬какво живо същество”. Когато пристигат във ви¬лата, той внимателно прескача розовите земни червеи. Въпреки че по свое признание прите¬жава „много повече разум и по-малко чувства”, пришълецът вижда смисъла на съществувани¬ето в съхраняване на космическата хармония.
Разказът на Павел Вежинов „В един есенен ден по шосето” е твор¬ба за взаимопомощта в името на чо¬вечността.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.