Силата на човешкия дух според "Антигона"
Човешкият дух, волята, те не са нещо материално, което можеш да докоснешнеш, нямат форма или образ. Те се крият длбоко в душите на хората и впреки че човек не може да ги види, той знае, че ги има, че съществуват. Те са онези неща, които ни дават сили да защитаваме своите принципи, да остояваме себе си независимо от обстоятелствата. Типичен пример за това е образът на Антигона от Софокловата трагедия. Тя, със своя несломим дух, погребва брат си въпреки царската заповед. Не познава страх дори от смъртта. Тя не изгубва себе си, не предавяа онова, в което вярва.
Силата на духа приличава не само в конфликтите със заобикалящия свят. Той има голямо значение и в борбата, която водим със самите себе си. Ако се замислим, не са ли тези душевни противоречия най-голямо изпитание на волята- да изберем онова, което ни харева, или което е правилно, да постъпим егоистично, или достойно? Какво ще е решението зависи само и единствено от нас и от това колко силен е духът ни. Пред подобен конфликт е изправена и Исмена, сестрата на Антигона. Тя е поставена пред дилемата дали да постъпи смело, изпълнявайки дълга към семейството, или да бъде страхливка, загърбвайки брат си заради собственото си благополучие.
Човешкият дух определя целия ни живот. Той е онази част от нас,която ни крепи в трудни моменти, която ни прави по-смели и решителни, която ни помага да отстояваме себе си докрай. Именно той е движещата сила, ни помага да оцелеем в това огромно прилключение, наречено живот.
