Прощаването на Хектор с Андромаха VІ-та песен от „Илиада” - Омир (Литературноинтерпретативно съчинение
Увод:
В епическата поема „Илиада” Омир описва събитията, които се развиват в рамките на 51 дни на десетата година от Троянската война. Той насочва вниманието към момента, когато се решава изхода на войната. Омир пресъздава живота и разкрива нравствената същност на древните гърци.
Теза:
Мотивът за обречеността на Троя прозвучава за пръв път в шеста песен. Тя започва с разказ за настъплението на данайците и продължава с описанието на срещата на Хектор и Андромаха. В семейната сцена на двамата съпрузи Омир въвежда темата за бащиното огнище, рода и любовта.
І-ва микротеза:
Най-храбрият и най-силният от всички троянци е Хектор. Той знае съдбата на Троя, но е готов да напусне семейството си, за да защити своя полис. Чувството за чест и достойнство не му позволява да избяга от битката с Ахил:
„Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда
винаги доблестен, пръв със троянци да влизам в боя,
за да печеля най-хубава слава за мене и татко.”
Хектор е типичен древногръцки герой. Той е единствен защитник на Троя, първороден царски син. Победите му са победи на всички троянци, в него е събрана надеждата на целия полис. За Хектор изборът е само един - да умре достойно. Така той ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг.
ІІ-ра микротеза:
Това, което измъчва най-много Хектор, е съдбата на Андромаха. Ако Троя падне, тя ще стане робиня. Ще бъде отнета свободата й и над нея ще тегне нечия принуда. Хектор разбира своята безпомощност. Той предпочита да не доживее момента, когато някой ще каже, като я види обляна в сълзи:
„Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи
от конеборци троянци, когато се биха при Троя. ”
Примирен, Хектор дава кураж на Андромаха да понесе съдбата, решена вече от боговете.
ІІІ-та микротеза:
Най-голямата радост на Хектор е неговият син Скамандър - „чедо обичано на Хектор, подобно на ярка звездица”. Всички троянци го наричат с любов Астианакс - цар на града. В това проблясва плахата надежда за щастливо бъдеще на Троя. Когато гледа сина си, Хектор забравя всичко друго, дори и Андромаха. Щом протяга ръце да го вземе, детето се разплаква и се гушва у дойката. Хектор разбира, че го плашат
лъскавите му доспехи. Невинният жест на Скамандър за миг развеселява двамата изстрадали родители. Хектор поставя на земята шлема си, за да може да целуне обичания си син. Сцената, в която воинът издига в ръце своя невръстен наследник, се запомня със своята нежност и искреност.
Заключение:
В Шеста песен на “Илиада” Омир показва силната съпружеска вярност на Хектор и Андромаха и готовността на воина да жертва семейното щастие заради дълга към Троя. Духовното единство на героите, необичайно за античността, доказва дълбокия хуманизъм на Омир.
