Спомен, реалност и блян в "Скрити вопли" от Димчо Дебелянов - План за интерпретативно съчинение
Увод
В пантеона на българската поезия Димчо Дебелянов заема достойно свое място.По-скромно в сравнение с Ботевата баладична висота на национален мит,в сравнение с необхватността на Вазов,в сравнение с драматизма на Яворов,но в елегията “Скрити вопли”,както и в “Помниш ли, помниш ли” той разкрива своето творчество на велик поет.
Теза
-МТ1-Още в началото на творбите си Димчо Дебелянов разкрива спомена за родното и свидното на човека и подчертава силното си желание той да бъде превърнат в реалност.
-МТ2-Но реалността е съвсем различна,защото тя е сурова за този,който е далеч от дома и родината.
-МТ3-Блянът съпътства нещастния,за да го провокира и в съзнанието си той да търси по-светлото,а в сърцето си да открие родното пространство,така мило и жадувано.
Доказателствена част
-МТ1-Още в началото на творбите си Димчо Дебелянов разкрива спомена за родното и свидното на човека и подчертава силното си желание той да бъде превърнат в реалност.
|
Разсъждения за: |
Доказателства: |
|
1.Още от начало е разкрит спомена за родния дом |
1.“Помниш ли, помниш ли тихия двор…”,”Да те присрещне старата на прага…” |
|
2.Описанията на представите,изгражда-щи образа на силното желание за завръщане в родината |
2.”...тихи пазви тиха нощ разгръща…”, ”…когато вечерта смирено гасне…”, ”…тихия дом в белоцветните вишни?” |
Извод 1: Посредством изразни средства се изгражда една невероятна представа за родното пространство в душата на лирическия герой,както и нескрития му купнеж по спомена и желанието му да го превърне в реалност.
Пр.изречение 1: В елегиите “Скрити вопли”,и “Помниш ли,помниш ли” споменът явно контрастира на реалността.
-МТ2-Но реалността е съвсем различна,защото тя е сурова за този,който е далеч от дома и родината.
|
Разсъждения за: |
Доказателства: |
|
1.Контрастът между спомена и действи-телността |
1.”безутешни дни”-“усмивка блага”;”гостенин очакван”-“печален странник”;”тихия двор”-“мрачен затвор”;”гостенин”-“заключеник” |
Извод 2:За лирическия герой реалността е пагобна.Става ясно,че тя не е среда на живот,в която той би оживял.Всичко познато е далече от студения свят,в който той е обречен на духовна гибел.
Пр. Изречение 2:Единственото нещо,което продължава да преследва героя,е блянът,в който той мислено прекрачва прага на родния дом.
-МТ3-Блянът съпътства нещастния,за да го провокира и в съзнанието си той да търси по-светлото,а в сърцето си да открие родното пространство,така мило и жадувано.
|
Разсъждения за: |
Доказателства: |
|
1.Купнежът измъчва “заключеника”,защото този блян,колкото и хубав,е неусъществим,а това много точно се разкрива в края на елегиите. |
1.”О,скрити вопли на печален странник,/ напразно спомнил майка и родина!”;“Сън е бил,сън е бил тихия двор/сън са били белоцветните вишни!”;”аз дойдох да дочакам мирен заник,/че мойто слънце своя път измина...” |
Извод 3:Разбити мечти,дълбоки купнежи,далечни спомени;един красив блян и една сурова реалност-това е съдбата на лирическия герой,който е далеч от родното и обичано.
Заключение
Извод 1: Посредством изразни средства се изгражда една невероятна представа за родното пространство в душата на лирическия герой,както и нескрития му купнеж по спомена и желанието му да го превърне в реалност.
Извод 2: За лирическия герой реалността е пагобна.Става ясно,че тя не е среда на живот,в която той би оживял.Всичко познато е далече от студения свят,в който той е обречен на духовна гибел.
Извод 3: Разбити мечти,дълбоки купнежи,далечни спомени;един красив блян и една сурова реалност-това е съдбата на лирическия герой,който е далеч от родното и обичано.
