Йожен дьо Растняк-новият герой

,,Йожен дьо Растиняк – новият герой

 

  Социалният реализъм е понятие, предпочитано от западното литературознание. В центъра на изображението тук се полага човекът в неговата социална среда с всички причинно-следствени връзки. През първата половина на XIX в. Във Франция реализмът още не се възприема като ясно обособено направление или стил,а като съставка от романтизма.Принципът на отражение на действителността определя физиономията на социалния реализъм.Оноре дьо Балзак принадлежи към направлението на реализма, натуралистическата школа и в произведенията си създава психологически мотивирана и правдива картина на обществото.Балзак умее да вае образите,така както творците на романтизма,но не пренебрегва ясните идейни послания.Амбицията на неизтощимия творчески дух на Балзак е да създаде грандиозен цикъл със заглавието „Човешка комедия” и в него да побере “всички обществени типове ,всички обществени прослойки, всички социални промени” така ,че да не останат забравени.Според замисъла на ,,Човешка комедия”,романът „Дядо Горио” принадлежи към етюдите за социалните и човешките нрави.

  Действената схема на романа се разгръща многопластно. Заглавието ни насочва към историята на главния герой дядо Горио,но около нея почти равностояно,се очертават и други сюжетни линии:такава е например историята на Йожен дьо Растиняк,или на каторжника Вотрен. Романът „Дядо Горио” е пълно отражение на живота на френското общество. В творбата са разкрити два противополжни свята-от една страна пансионът,където цари нищета и мизерия,а от другата-бляскавата на пръв поглед аристокрация, наситена с редица пороци,принизяващи човешката нравственост.

 Важна роля в творбата заема „новият герой на епохата” – бедният студент Йожен дьо Растиняк,който е готов на всичко,воден от силната амбиция да стане част от висшето съсловие. Растиняк е млад,възторжен провинциалист,който пристига в големия град с глава пълна с мечти и планове,но с празни джобове.В началото той се съпротивлява с всеобщата поквара.Към края на романа,героят, вкусил от съблазите на висшето общество,започва да отстъпва от позициите си.В деня на погребението на дядо Горио,Растиняк засвидетелства собствената си капитулация чрез заканата към съблазнителното чудовище-Париж.Погребал своите младежки илюзии и мечти,Растиняк сякаш се прощава с най-светлата и привлекателна част от личността си.

  Йожен дьо Растиняк е млад провинциалист от обеднял благороднически род,който пристига в Париж да следва право. Той пристига в столицата с идеализма на младостта,с чисто и неопетнено сърце,той вярва в себе си ,в хората,в доброто, мисли ,че животът е труден,но безкрайни са възможностите на човека да ги преодолее и да излезе пред света с чисто и ясно лице.Образът на героя е сложен и противоречиво,предаден в развитие.Младият студент не притежава строго индивидуални черти,той все още изгражда характера си,поемайки по малко от всеки от заобикалящата го среда.В образа му се обединяват различни възгледи за живота,сблъскват се морала и пороците.Растиняк има амбицията да постигне всичко в живота си чрез труд и способности.Макар с недостатъчен житейски опит,студентът по право бързо разбира ,че в парижкото общество,оценяват човека повече по външния му и богатствата му,отколкото по онова,което има в сърцето и ума си: „Макар че пазеше дрехите си и в делник износваше старите си костюми, той все пак понякога излизаше, облечен като истинско конте”.

  Блясъкът на висшето общество теглят Йожен с непреодолима сила и в него пламва една от характерните балзакови страсти - амбицията да се издигне над останалите, да успее на всяка цена.Той усвоява уроците ,които му преподава висшето общество,но още не е загубил човешката си доброта и почтеност.Но въпреки това вече е определил своя път, очевидно е решил да завладее Париж,да се “промъкне” във висшето общество.Растиняк веднага схваща механизма на успеха сред висшите кръгове-необходимата елегантна външност,цинизмът.Младият честолюбец разбира, че за да преуспее сред висшето общество, е необходимо да потъпче всички благородни чувства,които са го въодушевлявали някога.Много бързо от чистите му идеали не остава и спомен.Той разбира,че пътят на общественото издигане е път на компромиса,а посл и на продажбата на добродетели.

  Растиняк възприема урока на виконтеса дьо Босеан, която в личната си раздразнителност и обида очертава принципите и написва входния билет за висшето общество, предназначен за млади, неукрепнали още в покварата си умни и целеустремени младежи: „Колкото сте по-хладнокръвно пресметлив, толкова по-далеч ще стигнете. Удряйте безмилостно – ще се боят от вас”.

 Младият студент все по-категорично се изправя пред дилемата: или да пропадне ,както пропадат хиляди бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество,независимо по какъв начин.Йожен не разполага с пари,първоначално решава да вземе значителен заем от семейството си,а след това се впуска с хазарт,но средствата му продължават да бъдат недостатъчни.В този момент до него застава Вотрен,предлагайки му щедро помащта си.Амбициозният младеж не успява да устои на изкушението.Успявайки да привлече на своя страна като го убеждава,че чрез брак с наследница на богаташ ще извоюва място сред бляскавото общество.Вотрен крои пъклен план,от който самият той да получи най-голямата изгода.

  Балзак се възхищава открито на Йожен във финала на книгата-неговите последни думи авторът нарича “грандиозни” и го представя едва ли не като рицар-отмъстител за смъртта на Горио и контеса Босеан.Йожен за първи път е представен като силна личност.Голямата сила, която съдържа в себе си,заканата,отправена от Йожен към обществото,са външен израз на приключения вътрешен конфликт, поради енергията на личността ,по-рано блокирана от вътрешна борба,сега се насочва към обществото.Борбата съм самия себе си е завършила,предстои му схватка с обществото.Финалът показва и друго нещо.Решението на конфликта “личност-общество” у единия главен герой-дядо Горио,завършва с неговата смърт.Но на негово място застава Йожен дьо Растиняк-героят на новото време.

  В романа „Дядо Горио”, рисувайки парижкото общество в средата на  XIX век , Балзак извежда представата си за един свят, в който по думите на Вотрен хората наподобяват „паяци в буркан” , самоизяждат се и разрушават зародишите на почтеност и доброта. 

 

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.