Величието на Ниагара
В пътеписа си “До Чикаго и назад” авторът Алеко Константинов ни показва начина на живот в другите части на света. Показва ни забележителностите,които пленяват човека. Пример за това е Ниагарския водопад.
Ниагара е едно съвършено творение на природата,а природата е така необятна и величествена,така непринудена и чиста. Нима красотата й не надминава всичко останало, дори и величествените сгради издигнати от човека. Алеко Константинов внушава разликата между величието на Ниагара и цивилизацията.
С наближаването на водопада се чува силно бумтене, което с всяка измината секунда, с всеки изминал миг се усилва и превръща в мощен тътен, заглушаващ всички други звуци. Тътен, който възпрепятства да се чуе и най-близкия звук. Изумените наблюдатели отчаяно се мъчат да го преодолеят. Трябва да крещят за да се чуят: “Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потърсва цялата околност...” - чрез тези думи Алеко ни помага да си представим страховитата сила и мощ на гиганта.
Алеко се повтаря с такава скорост сякаш се стараят да стигнат първи. На свой ред и те умират за да не спре кръговрата. Динамиката е така важна за Алеко, тя е смисъла на живота. С тази динамика той ни кара да потръпнем от това вечно движение.
Долу, ниско водопада кипи, появява се едва зрима светлинка и колкото повече се издига нагоре, толкова по-красиво изглежда. Отначало като “елмаз прах”, а след това като прозрачна пара, която при докосване на слънчевите лъчи образува чудно красив мост над тъмната бездна. Мост, който е “полукръгла небесна дъга”, потопил двата си края в мътната вода. Водата долу “изиграла ролята си” прелива до мътно зелено. Като един живот, замиращ и угасващ, тя губи цвета си. ”Едно безгранично благоволение” е изписано по лицата на посетителите. Те са пленени от Ниагара, от нейното величие и красота: ”Като че не пред творението боже, а пред самия бог бяха изправени!...” - с това свое сравнение Алеко изразява своето възхищение и преклонение пред тази дивна игра на природата.
Видял и почувствал красотата на природата Алеко Константинов я предава и на нас, за да се преклоним пред тази красота, величие и блясък. За да ни убеди, че по-велико нещо от майката природа и създателка на тази земя няма. Най-малкото, което ние можем да сторим за нея е да я обичаме, уважаваме, а тя ще продължава да ни радва с великолепните си творения.
