Преизказно наклонение

1. Същност - главното лице съобщава за действие по думите на др. лице, а не като очевидец (несвидетелски форми)

2. Форми

а) сег.вр и мин.несв.вр – четял съм, четял си, четял, четели сме, четели сте, четели

б) мин.св.вр. – чел съм, чел си , чел, чели сме, чели сте, чели

в) мин.неопр.вр и мин.пр.вр – бил съм чел, бил си чел, бил чел, били сме чели, били сте чели, били чели

г) бъд.вр и бъд.вр в мин. – щял съм да чета, щял си да четеш, щял да чете, щели сме да четат, щели сте да четат, щели да четете

3. Особености на преизказните форми

а) Спомагателният глагол „съм“, задължително се използва в 3л. ед. ч . и мн. ч . за всички преизказни времена.

б) сложните преизказни времена и бъд.вр се образуват чрез преизказване на спомагателните глаголи „съм“ и „ща“

- съм – бил съм, бил си, бил, били сме, били сте, били

- ща- щял съм, щял си, щял, щели сме, щели сте, щели

4. Употреба

а) най-честа е употребата на  3л. ед. Ч. и мн. ч. в мин.св. , мин.несв и бъд.вр.

б)съставно гл. сказуеми се преизказва само първата форма

започва да вали- започвало да вали.

в) груба грешка е в преразказ и в ученически съчинения да се смесват преизказни и изявителни времена

г) преизказно наклонение е характерно за: исторически съчинения, народно творчество и несвидетелски разказ.