"Потомка" - Елисавета Багряна

Героинята на Багряна от стихотворението „Потомка” е неудържима, темпераментна, готова като своята „прабаба тъмноока” да напусне сигурния свят на изконно битовото и устойчиво традиционното, за да последва зова на любовта на„светлия хан”. Тя разбира своята витална същност и не желае да се промени, но иска да види откъде водят началото си коварството и грешността й, поривът й към свобода. Единственият отговор се намира в миналото, но не документираното, а посланията, които носи родовата кръв. Не й трябват портрети и фамилни книги, защото по себе си опознава същността на предците си. Стихотворението „ Потомка ” на Елисавета Багряна е свързано главно с рода, с родовите традиции, с родовата обвързаност. Лирическата героиня е тръгнала по пътя да открие своето минало. Тя няма никакъв спомен за своя произход. Заглавието „Потомка” дава ясна представа за темата на стихотворението. Главната героиня търси своите родови корени. Тя не знае нищо за своите прародители, затова цялото произведение е изградено главно на предположения. Миналото е неизвестно за героинята, на нея и остава само да предполага. Настоящето, в което живее, й предоставя възмойност за опознаване на близките си. С представата за миналото тя си изгражда предположения. Нейната тогавашна представа се разминава със сегашните норми за поведение, но за времената, в които е живяла,това е съвсем естествено. С такъв свободолюбив дух, непокорство и волност героинята на Багряна сякаш е родена, за да бъде вечна спътница на вятъра, да покорява нови хоризонти, да завоюва нова любов, да бъде вярна и невярна, да търси винаги различното. И в никакъв случай да не допуска еднообразието да завладее битието й, защото за нейната темпераментност това е равно на смърт. Словосъчетанието „волен глас” допълва характеристиката на лирическата героиня по един напълно категоричен начин. Изразът „по вятъра разлян” показва свободата на желанията на героинята. Повторението на глагола „може би” представя условността на тази изповед, насочва към слабост в характера и неувереност.Базирайки се на предположения и съмнения потомката стига до опознаването на рода си, на прародителите си. Показва желанието за борба на чувствата, на силата на свободата и личното право.

Творбата на Елисавета Багряна “Потомка“ е неслучайно едно от най – значимите произведения на поетесата. Чрез стихотворението тя разкрива силата на потомството , силата на родовите дух и кръв и ни призовава да опознаем своята идентичност по – добре , за да осмислим живота си. Творбата е изповед пред рода и неговите ценности.Заглавието на творбата “Потомка“ поставя един от основните проблеми – потомството и наследяването на родовите белези и устойчиви черти. Първите два куплета са изградени върху антитезата. Чрез отрицателните местоимения “няма “ , “ ни “ и глаголът Не знам “ , лирическата героиня отрича съхранението на родовата памет. Тя не е запазила в себе си никакви завети – миналото не е оставило белег върху нея.Това отричане обаче, е смислово много важно. Във втората част категоричното “не знам“ бива заменено с не по-малко категоричното “ но усещам “. По този начин лирическата героиня ни показва , че тя познава историята на рода си по друг начин. Чрез гневното събуждане нощем е въведен мотивът за бунта – неспокойната кръв пробужда човек от неговите навици и го праща в друго измерение – измерение , пълно с изпитания , водещо го “ към греха ни пръв “. Прабабата е нарушила една от най-важните повели , един от най – значимите закони – избягала е и е последвала сърцето си, а не наложените от рода повели.По този начин поетесата маркира две от най – устойчивите наследствени черти – непокорството и бунта. ”Крайдунавските равнини “ са своеобразно пространство на “безкрайната” шир, символ на земя без граници ,земя на свободната личност.. Спасените “ двама от кинжала “ са всъщност избягалите мъж и жена. Тук също така е и въведен мотивът за любовта. А именно тя кара двама души да “ напуснат “рода и да се отправят в нова по-съвършена посока. Чрез мотива за бунта става по – ясна и функцията на греха. Така става ясно , че двамата влюбени биха се изправили дори пред Бога , но с една цел – да бъдат едно цяло завинаги.

 

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.