Югозападен регион
1. Географско положение, граници и големина
Географското положение на региона е много благоприятно. Тук се кръстостват важните мвждународни пътища № 4, 8 и 10 от Централна Европа през Белград, Ниш и София за Азия; от Русе през прохода Витиня за София – Кюстендил – Гюешево. Други пътища улесняват връзките на региона на север със Северозападния регион, на изток с Черно море, на юг и запад - с Гърция, Македония и Сърбия.
Северната граница минава по билото на Западна Стара планина, но включва територии северно от него. На изток границата започва от Копривщица и включва Ихтиманска Средна гора, Рила и поречието на р. Места.Южната граница е най-къса и съдейства за развитието на крайграничните територии. Западната граница съвпада с държавната. Тя е предимно планинска.
2. Природна среда
Релефът е разнообразен и благоприятства развитието на земеделието, дърводобива, туризма, транспорта и селищното устройство. С най-голямо значение от полезните изкопаеми са кафевите руди (Перник) – за ТЕЦ, железни руди (Кремиковци), медни руди (Етрополско), оловно-цинкови (Осогово) – за металургията, варовици (Сливница), глини (Елин Пелин) и мрамори – за строителството. Климатът е променлив: в северните части – умерено-континентален, в средните – преходен, в южните части – континентално-средиземноморски, което определеля специализираността на растениевъдството, а планинският климат – развитието на туризма. Регионът разполаза с повече от 1/5 от речните и грунтовите води на страната, които се използват за водоснабдяване, напояване, добив на енергия и прочие. Почвите са разнообразни: в северните котловини – смолници; на юг – канелено-горските и алувиално-ливадните; във високите части – кафявите. Почти 40% от територията на региона е покрита с гори. Запасите на дървесина не са големи.
3. Население и селищна мрежа
Общият брой на населението е около 2,2 млн. души. Повече от половината от него живее в София, където има най-голяма средна гъстота. С най-добра възрастова структура са селищата по поречието на р. Места, къдетоима сравнително висока ръждаемост. Селищната мрежа на региона включва общо 953 селища, от които 47 града и 906 села.
4. Стопанство и социална среда
Стопанството е добре развито. Специализиращите икономически сектори са вторичният и третичният. Регионът създава най-голям дял от промишлената продукция. Около София и големите градове е специализирано производството на мляко и зеленчуци, а зърното и брашното се внасят от северните региони. В южните части на региона се отглеждат ориенталски тютюн, праскови и грозде, а на север – ягоди, малини (София, Самоков), в планинските части – картофи. Тук с по голямо значение е говедовъдството в крайградските зони и овцевъдството в пасищните територии. Дърводобивът се развива в планинските райони. С най-голяма роля е преработващата промишленост. Енергетиката не задоволява нуждите на региона. Добре развита е цветната металургия. Значителна е специализацията на машиностроенето. То включва производството на хладилници, електромотори, полупроводници (Ботевград), кондензатори (Кюстендил) и др. Важна роля игра химическата промишленост с производството на автомобилни гуми, бои, лакове и т.н. Регионът е специализиран в шивашката, кожарската и обувната промишленост (София, Петрич, Благоевград). Добре развита е и ХВП. От третичния сектор с наи-голямо значение е транспортът, а София е главен транспортен център. Тук специализиран е планинският и селският туризъм.
5. Териториални особености
Тук характерни са значителни териториални различия, в резултат на стопанското и историческо развитие на региона и на природно-суровинния му потенциал. Северните части (с център София) са с голяма концентрация на население, производство и облужващи дейности. Южната част е по-слабо населена и отсстъпва в социално-икономическото си развитие. Също типични за региона са различията между областните градове и останалата територия.
6. Селища
София – (над 1154 хил. д.) е столица на Република България. Градът бързо се разраства, като най-голям демографски, стопански и културен център на страната след обявяването му за столица през 1879 г. Стопанството е многоотраслово с преобладаваща тежка промишленост. Развити са енергетиката, машиностроенето, химическата, ХВП и леката промишленост. Развитието на града е съпроводено и с много проблеми – слабдяване с храна, бодоснабдяване, екология и транспорт.
Перник – (80 хил. д.) се намира на 24 км. От София и изпълнява ролята на нейно индустриално предградие. Градът е център на тежката индустрия, не удовлетворява равнището на услугите и има тежки екологични проблеми.
Кюстендил – (47 хил. д., на 88 км. От София) е старо селище, разположено в най-северното поле край р. Струма. Развива земеделие, машиностроене, ХВП и курортно дело.
Благоевград – (70 хил. д., на 91 км. От София) е разположен в подножието на Рила. Водещи стопански дейности са земеделието, машиностроенето, дървообработването и ХВП.
Дупница – (37 хил. д.) има благоприятно транспортногеографско положение. Добре развити са машиностроителната и фармацевтичната промишленост и ХВП.
7. Екологична ситуация
Активната стопанска дейност още от древността е довела до значителни нарушения на природната среда. Засегнати са всички природни компоненти, нарушени от антропогенната дейност. Много сериозни са екологичните проблеми около промишлените центрове в районите на рудодобив и въгледобив, като София, Бобовдол и т.н.. Водите на реките Искър, Струма, Места и др. са силно замърсени и тяхното очистване е сред най-важните проблеми в региона. Значителни почвени площи са замърсени и силно засегнати от ерозията. Добивът на дървесина изисква строг контрол, особено незаконната сеч.
