Антигона - героинята, която извършва подвиг (Литературноинтерпретативно съчинение върху "Антигона" - Софокъл )
Увод
Трагедията "Антигона" на Софокъл с основание се възприема като връх в драматургичното му творчество. Тя е класически пример за съществуващите противоречия между отделната личност и обществото. Антигона, водена от сестринска обич и привързаност към брат си Полиник, почита неписаните морални закони, затова решава да го погребе. Тя влиза в остро противоречие с държавния ред, чийто защитник е тиванският цар Креон. Моралният победител в двубоя е Антигона, а Креон е сполетян от нещастие, защото пренебрегва божествените повели.
Теза
Антигона действа по повелята на сърцето, знае, че трябва да се почита паметта на мъртвите, независимо какви са били приживе. Тя извършва подвиг, защото гордо признава, че е извършила погребалния обред, пренебрегвайки заповедта на Креон. Девойката не се страхува от смъртно наказание. Тя съзнателно престъпва забраната, защото е убедена, че така следва своите убеждения и принципи.
І-ва микротеза: Антигона и Исмена
Още в пролога на произведението е представен яркият контраст между двете дъщери на Едип - Антигона и Исмена. Антигона олицетворява смелостта, решителността, силната обич към брат си. Исмена е много по-различна. Тя се стреми да следва повелите на традицията, изпълнена е с колебание, нерешителност и страх. Боязливата Исмена обича не по-малко брат си Полиник. Тя се страхува за сестра си, но нито за миг не допуска възможността да я подкрепи. Исмена си признава: „безсилна съм да тръгна срещу своите съграждани”. Но както Исмена не може да разбере искреността на подвига, към който се е устремила сестра й, Антигона не може да приеме безучастието:
С това се оправдай! На любимия
свой брат отивам да приготвя гроба аз!
Решението на Антигона събужда в душата на Исмена само почуда и недоумение.
ІІ-ра микротеза: Антигона и Креон
Конфликтът между Антигона и опиянения от новопридобитата си власт Креон е конфликт между два силни характера. Проблемът е, че мненията им взаимно се изключват и така се поражда тяхната неприязън един към друг. Конфликтът, основан върху различните гледни точки - на цар и на поданик- е всъщност сблъсък между властта и морала. Креон като владетел се ръководи от чувството си да действа според властта, която има. Той е убеден в правотата си и не отстъпва от своите позиции: „Не ще приемем за приятел никога/ врага на своя град”. Креон не показва никакви чувства, защото според него владетелят трябва да бъде лишен от тях:
Да се остави незарит - на кучета
и хищни птици плячка отвратителна.
Когато Антигона сама признава своята постъпка Креон е напълно обладан от гняв. Той не може да повярва, че една девойка не иска да му се подчини. Опитвайки се да си обясни неразумните действия на Антигона той среща нейната мъдрост. Освен, че гордо признава, че е пристъпила заповедта му, героинята защитава докрай своята постъпка:
Не смятах за така могъщи твоите
повели, че да нарушава смъртният
неписаните вечни божи правила.
Не са от вчера, ни от днес, а винаги
са живи. Кой би казал от кога са те?
Антигона чувства своето призвание като жена, като сестра и като любима да дарява обич, затова заявява: „Не за вражда, за обич съм създадена.” Тя дори дръзва да нарече владетеля „глупец”, защото е убедена, че той е този, който греши. Постъпката й изпълва Креон с отмъстително желание, той иска да докаже господството си. Отрицателните емоции потискат разума на държавника и го прави отблъскващ. Той не се спира пред нищо и обрича на смърт племенницата си: „Отивай в ада - там люби!”
ІІІ-та микротеза: Хемон - защитника на Антигона
Креон е погълнат от ярост, възмущение, желание за доказване на властта си. Той не се вслушва в думите на собствения си син - Хемон, който е и годеник на Антигона. Никой не може да разубеди Креон да извърши нечувана жестокост - девойката да бъде зазидана жива.
ІV-та микротеза: Антигона се прощава с живота си
По трогателен начин Софокъл описва сцената, когато Антигона се прощава с живота си. Девойката е надарена с изключителна душевна сила. Тя приема саможертвата, но тъгува за обикновените неща от битието. Антигона е готова да изстрада съдбата си, дори да приеме смъртта, за да следва божествената правда. Героинята съжалява, че никога няма да сключи брак със своя любим - Хемон, че не ще имат своя рожба. Тя оплаква съдбата си с естествена човешка слабост и жизнелюбие. При Антигона - въпреки материалната й смърт - побеждава морално извисената й личност.
Заключение
Чрез поведението на героите си Софокъл доказва, че харктерът и постъпките на човека предопределят съдбата му. Антигона е типичен пример за трагическа героиня, която се бори срещу неправдата и се опитва се да се противопоставя на несправедливите човешки закони, дори с цената на живота си. Чрез своята гибел Антигона достига до безсмъртие.
