Щастливият принц (сбит преразказ)
Високо над града се издигала статуята на Щастливия принц, цялата покрита със злато. За очи имала два ярки сапфира, а на дръжката на меча бил поставен червен рубин. Принцът живял в дворец, където не познавал нещастието, но когато починал, направили статуя в негова чест, която поставили високо върхру стройна колона, за да вижда всички мъки на бедните хора. Всички жители се възхищавали на статуята. Едни го сравнявали с петле на ветропоказател, други го сочели за пример, а децата от сиропиталището го оприличавали на ангел.
Една вечер в краката на статуята се приютява лястовиче, тръгнало със закъснение за Египет. То се запознава с принца и от неговия разказ разбира колко щастлив е бил той, когато е живял в Двореца на безгрижието, където времето му минавало в игри и танци, без да знае, че по света има нещастия и сълзи. Принцът споделил, че е много нещастен като статуя, защото виждал отвисоко цялата грозота и бедност на града. Поради това помолил лястовичето да помогне на хората, понеже той е прикован. В началото птичето му отказало, защото неговите приятели го чакат в Египет, но когато погледнало тъжното лице на принца, се съгласило.
По настояване на принца лястовичето изкълвава рубина от меча му и го отнася в бедната къща, за да бъде спасено болното дете. След това принцът моли птичето да изкълве и очите му – двата редки сапфира. Единият бил за беден младеж, който трябвало да се нахрани и да се стопли, за да допише пиесата си. Другият скъпоценен камък бил за малка кибритопродавачка, за да не я бие баща й, че се връща вкъщи без пари.
Дошла зимата, а лястовичето останало при ослепелия принц, за да се грижи за него. То му разказвало за чуждите страни, но не можело да го разсее, защото той се тревожел за нещастията на хората. Като разбрал от новото си приятелче колко още много бедни, гладни и тъжни хора има в неговия град, принцът решил да ги направи щастливи, като накарал лястовичето да им раздаде златото, с което била покрита статуята.
В един мразовит ден птичето едва успяло да отиде до своя приятел и да се сбогува с него завинаги, защото отивало в отвъдното. В този момент сърцето на Щастливия принц не издържало и се разцепило на две. Когато кметът видял грозната статуя, заповядал да я стопят. Огънят обаче не успял да разтопи сърцето на принца и затова го изхвърлили на бунището, където лежала и мъртвата птичка.
